Tema: Re: Beatles... Avtor: georid Цитат: Мразя революциите (освен научно-техническата). Революциите са вредни... А най-вредна е т.нар. "научно-техническа". Революция в науката и техниката Няма такова нещо. Има експоненциална научно-техническа хистерия. Квантовата теория? Двойната спирала на Уотсън и Крик? Генетичният код? Хромодинамиката? Хапчето анти-бебе? Компютърът? Антибиотиците? Хемодиализата? Моделът на Горещата Вселена? Тефлонът!? Метеорологичните спътници? Нанотехнологиите? Дисторзираната китара? Изкуственият пенис? Голям праз. Да, при известен късмет днес мога да доживея безпроблемно до 85, а не да пукна на 30. И няма да пукна от едра шарка, холера, туберколоза и възпалени хемороиди, а ще си избирам между 243 разновидности на рака или, ако ме мързи да чакам, ще кликна една от опциите аортен аневризъм, тежък инсулт или експресна разходка с внезапно взривен по все още неизследвани причини Бойнг 747 от кота 10055 до кота 0. Не трябва да ти пиша това върху ръчно пресована хартия, да ти го пращам по пощенски гълъб или да ти го пускам в бутилка /в случай, че и ти живееш край Перловската река/, а просто ти го натраквам на кийборда - има даже и псевдо html тук /браво на ол бегето!, макар че мен асемблера за 8-битов по- ме кефеше/. И т.н. И т.н. И що правим всичко това? За да си улесним живота? А защо тогава сме си го усложнили, че да трябва после да го улесняваме? Това, което припознаваме под "научно-техническа революция", е просто настървен опит да avoid-нем страховете. Два фундаментални страха. Този от смъртта. И този от самотата. Правилният въпрос е не дали се пере по-лесно с Whirpool или с дървено корито край реката. Правилният въпрос е дали аз съм по-щастлив, отколкото е била баба ми. По-щастлив ли съм аз, отколкото е била баба ми? Човешката природа е неизменна. Човек днес е същия, какъвто си е бил и в зората на писаната история. Същите страсти, същите любови, същите омрази, същите добрини, същите злини, същите помисли, същите стремления, същата разсъдливост, същите безумия и същия порив към копулиране с девойки или с планински кози /зависи от персоналните предпочитания/. Аз по-умен ли съм от Архимед, след като бачкам с Фотошопа, а той е рисувал с пръчка в пясъка? Не са ли се вихрили в главата на Бетовен същите демони, които бушуват в главата на Тони Йоми? И т.н. И щом е неизменна човешката природа, какво тогава се е променило? Променила се е технологията за бягство от страховете. Поъпргейднала се е малко. Tema: Re: Pro-Rock br. 20 Avtor: georid Цитат: Това с Metallica може и да ни погребе. Ти ли ще платиш процес срещу списанието? Един процес ще ни дойде мнооого добре . "Про-Рок" излиза със CD и в CD -то - само пиратски парчета, издадени от мейджър-лейбъли. Веднага се изтърсват комисарите на IFPI и RIAA , срещат се с бате Бойко, дават пресконференция и серия от интервюта, вдигат дандания как българското списание "Про-Рок" разпространява нелицензирани копия на аудио-продукти, става скандал, страната я изваждат от списъка за наблюдение към Доклад 301 и я връщат в този на държавите-пирати, мейджърите се изтеглят от страната, компаниите-лицензианти фалират, Народното събрание се събира спешно в неделя! , за да гласува Закона за административно регулиране на производството и търговията с оптични носители и матрици, НСБОП спретва панически хайки по пиратските кьошета, пазарът на нелегална продукция драстично се свива, което води до криза в матричните манифактури в Украйна и Черна Гора, които няма къде да пласират продукцията си, украинската мафия започва война за пазари с черногорската, което води до дестабилизация в региона, черногорските вътрешни войски са хвърлени в улични престрелки, по време на които случайно е застрелян експрезидента Мило Джуканович, Хърватска се възползва от хаоса и нахлува в Черна Гора, от което пък се възползва Белград и моментално присъединява непризнатата Република Сръбска към територията на Сърбия, в същото време Леонид Кучма обявява военно положение в Украйна, по време на което двама пияни руски войници в цивилни дрехи са объркани с метежници и убити от нощен патрул, Путин веднага изтегля 3 танкови дивизии от Чечня и ги насочва към Украинската граница, следователно в Грозни настава бъркотия, Шамил Басаев прави преврат и сваля проруското правителство, за борба със сеператистите са пренасочени далекоизточните руски части, т.е. Владивосток остава незащитен, японците веднага го окупират и поставят ултиматум пред Кремъл да им бъдат върнати Курилските острови, японският контингент в Ирак научава благата вест и се насира от радост, т.е. масирано отделя екскременти, въпросните екскременти съдържат непознати за близкоизточния биологичен ареал бактерии, които попадат в канализацията с питейна вода и заразяват работниците от петролната рафинерия край Басра, те стават нетрудоспособни, което води до прекратяване на производството на суров петрол в рафинерията, цените на барел се покачват, министрите на външните работи на страните-членки на ОПЕК се събират на спешно заседание в Ал Риад да умуват какво да правят с цените, там те са внезапно отвлечени от хората на Карлос Чакала /който междувременно е избягал от френски затвор, след като във Франция настава хаос, продуктуван от рязкото свива! не на вътрешния пазар на земеделска продукция, а въпосния пазар се е свил, защото Франция започва да изнася зеленчуци за Южна Италия, където има силен недостиг на работна ръка в селското стопанство, защото албанците-емигранти, които берат домати, спешно са се върнали в родината си, за да се включат в офанзивата по завземане на Косово - провинцията е междувременно изоставена от частите на КФОР, защото въпросните са преместени в Република Сръбска да въдворяват ред след нахлуването на сръбската армия, както отбелязахме по-горе/, та министрите на външните работи на страните-членки на ОПЕК са отвлечени, настъпва световна петролна криза, индексът Дау Джоунс се срива, Нюйоркската борса затваря врати и докато информират Джордж Буш за това той се задавя с бисквитка и умира, президентските избори в САЩ са отменени, настава глобален хаос и т.н. И т.н. И всичко това - багодарение на пиратския диск в новия брой на "Про-Рок". Е, Викероне, виждаш ли каква PR -кампания можем да ! си направим, а ти не щеш диск к ъм списанието. Tema: Re: Заблудите, в които сме тънели Avtor: georid Цитат: Видях едно мнение, в което някой казваше, че дълго време мислел един W . A . S . P . 85, че е Van Halen и се сетих, че и на мен ми се е случвало подобно нещо и че е МНОГО ГАДНО. С W . A . S . P . доста грешки са ставали, изглежда. В девети клас /някъде 86-та/ ми бяха записали на една касетка W . A . S . P . '84 с изричното уверение, че това са Twisted Sister . И понеже от другата страна наистина имаше Туистед / Stay Hungry /, дълго време живях с непоколебимото убеждение, че и това е някакъв техен албум и се опитвах да разбера кой точно . T ака и си живях в заблуждение цяла година, че и повече. А преди това ми бяха записали Hail to England на Manowar с уверението, че е някаква тава на Gravestone /имаше такава група, при това - по-популярна от Manowar по онова далечно време из наше село/. Та слушах си касетката и се кефех колко са яки тези Gravestone . Пак из тези години: за един албум на Y & T дълго време мислех, че е на Def Leppard . Но това е бял кахър. А когато ми записаха Show No Mercy на Slayer , реших, че е станала някаква тежка издънка при презаписа /който обикновено се правеше от касетофон Unitra на касетофон ВЕФ, често на микрофон, без кабел/ и че се е записал само шума . Кой да ти знае тогава какво е това траш... Като си дам сметка - половината ми фонотека е била объркана и раснал съм в заблуждения чутовни. Tema: Блус диска на Pecado и Брунга Палуун Avtor: Брунга Палуун Тук Пекадо, форум-брат, ме подсеща тоз пират - кой за блуса диск ще опече? Този почин нека се подеме! Тук за диска Брунга дава песен: BRUNGA PALOON - I've Got the Blues, I've Got a Bluesy Pussy, She's Got the Blues, She's Got a Bluesy Dick, the Bluesy Dick Is Brunga's Own, 'cause Brunga Got the Bluesy Pussy, 'cause Brunga Got the Blues /от едноименната плоча на Брунга Палуун "I've Got the Blues, I've Got a Bluesy Pussy, She's Got the Blues, She's Got a Bluesy Dick, the Bluesy Dick Is Brunga's Own, 'cause Brunga Got the Bluesy Pussy, 'cause Brunga Got the Blues", издадена на 12.5-инчов винил, 78 оборота, от Billy Colletta & The New Orleans Records през 1907-ма/. Дайте песни вие други - брата Хоулин, брата Уили, брата Джоунс и брата Хуукър, дайте блус, та диск да опечем. Tema : Re : арт-рок диск или по-нежният прогресив Avtor : georid Цитат: ...тоест идеше реч за красота във всякакъв аспект, а не само, както ти си разбрал, в смисъл на изглед, форма и пропорции Много си разбрал какво съм разбрал Кой изобщо ти говори за лик, изглед, наглед, преглед, пропорции или комплект развити млечни жлези, сиреч - цици? Имам предвид Красотата. Красотата на Floyd-ската Set the Controls for the Heart of the Sun или тази на Death-ската The Philosopher. Красотата е архетипна. Тя се усеща, не се мисли. Ако мислиш за красотата, ти вече я консумираш. А съществена разлика между консумирана красота и консумиран хамбургер няма. Tema: Re: Fink Ployd? Avtor: georid Отдавна съм си го дръпнал, ама не смятам, че това е добро качество. btw, вече проблемът се реши. В известен смисъл Live at Pompeii е първият блек метъл концерт ever Като се сетя за него, CoF ми зазвучават като самодеен ансамбъл за детски песнички. Ами - то такова животно "неометъл" няма. Може да е "нео", ама "метъл" не е. Иначе спор няма: "неометъл" е евфемизъм за поредната звукова полюция. Всяко нещо с времето си: след 5 години я някой си спомня, я не. Както и да е. Който к'вот го влече. И все пак - да не бъдем толкова категорични. Няма добри и лоши стилове. Има добра и лоша музика. Някои парчета на P.O.D. (Satellite например) хич не са за изхвърляне. Хич не е пенсионер Отец Оззи, както го наричат по руските земи. И Пърпъл не са пенсионери и т.н.За Limp B izkit тестис си правя. Не знам остарял ли съм, к'во ли, но Limp Bizkit хич не ми се връзват с туй що е рок. Такива работи. Ози си е Ози. Не знам какво да повече да кажа. То си е казано: Es el gran padre de todos los metales.Но честно казано, последният му албум не можа душата ми да стопли. Някак си безличен ми се види. Не знам, може и да бъркам. За сметка на това на Ozzmosis много се изкефих. Такива работи. Определено Ози не е певец от класата на Дио.Не искам да се изхвърлям, но Дио, струва ми се, е най-големия рок-глас на планетата. Без каквато и да е ирония го казвам.Чарът на Ози е в друго. Уникален е Ози, и да го отречем не можем. Той и Брайън Джонсън не може да пее, ама я ги виж АЦе-то какви са баш-баш. Така е то. Редно е да си призная, че от технологията на свирене и пеене хич не разбирам. Но определено Ози не е "лесен" певец. Да оставим настрана харизмата на неподражаемия му тембър.При Дио е лесно да разбереш, че е голям певец. При някои други - по-трудно. Робърт Плант например - много народ го оплюва, нарочвайки го за лигльо". Обаче всички, които са се пробвали да го пеят в цепелински кавъри, са се издънвали яко. Така е и с Отец Оззи. Малко ли подражатели има той. А колко са го доближили? Сещам се за Nativity in Black 1&2 - албумите с кавъри на Сабат. Има много добри попадения, but... Защото рокът е и атмосфера, освен технология. А кой би отрекъл "атмосферния" принос на Сабат с Ози.За соловите му албуми: No Rest... е и сред моите любимци. Бих добавил и Blizzard of Ozz към класиките му. Така е то, Curly, ама не е така. Винаги съм гледал на Металика с Клиф Бъртън като на прогресив група. И за да не звуча странно, пояснявам се: прогресивът не е конкретен музикален жанр. Прогресивът е освободеност и експериментиране в рамките на дадена рок-парадигма. В случая с Металика парадигмата е траша. Подходът на класическата Металика (1982-1986) в парадигмата "траш" си е изцяло "прогресив" и не намирам каквито и да е прилики (освен децибелни) между Металика и Слеър например. Слеър са конкретни, ултимативни и безкомпромисни. Металика бяха революционери, но не от талибански тип.И тъй като не можеш да бъдеш всевечен революционер, на Металика им свърши парата. Още с Ride the Lightning те казаха, каквото имаха да казват, а в Master-a просто доизчистиха това казване, представяйки го в по-завършен вид.Металика не са Ролинг Стоунс или ЕйСи/ДиСи, та да свирят по 30 години едно и също без да омръзват.Ами ако бяха продължили линията Ride-Master? Ако бяха издали още пет албума в този дух? Какво щеше да стане? Щяха да влязат в клопката на собствените си умотворения, да се преповтарят до безумство, да правят "кавъри" на Battery например, същите парчета с обърнати рифове и други заглавия, все по-слаби и по-слаби. И в крайна сметка щяха да обезценят и старите си работи по този начин. И да се изгубят.And Justice беше преходен албум. А с Черния такъв, Металика вече са мейнстрийм група. Те просто имаха два избора: 1. да се разпаднат 2. да станат мейнстрийм група и да заслужат масово приветствие като класици. Металика избраха второто. И бяха обявени за класици след Черния албум, но заради по-старите си работи. Помисли реално: ако не беше Черния, то Master-a и предходните работи нямаше да останат толкова дълготрайни, широко почитани и всепризнати днес. И Металика щяха да останат краткотрайно име от историята на метъла от средата на 80-те. И нищо повече. Така е то. Да вземем например Дийп Пърпъл: 70% от слушалите тази група първо са чули Soldier of Fortune. И чак след това са разбрали за неща като Space Truckin' и Fireball. 70% от днешните почитатели на Металика първо са чули Enter Sandman. И чак след това са разбрали за неща като For Whom the Bell Tolls и Fight Fire with Fire. Ние си мислим, че ето сега, изведнъж, всички са се разочаровали от Металика. Мислим така, защото сме дъртички вече. Металика имат почитатели и на по 12-13 години. Та те още не са били родени, когато ние сме се кефили на Мастъра! И така: Едното без другото не може. "Старата" Металика нямаше да бъде толкова почитана, ако не се бе появила "новата" Металика. А "новата" Металика нямаше да стигне до тази забележителна популярност, ако не беше "старата" Металика. И една подробност, макар и не толкова съществена: С всеки албум Джеймз Хетфийлд пее все по-добре. Вокалите от Reload и Load са на светлинни години от тези в Kill 'Em All. Иначе няма спор: иноваторът в Металика беше Клиф Бъртън. След като онзи автобус се обърна, революционерите" Металика отидоха в историята. И дойде време за "класиците" Металика. Какво стана, бе, хора... Този форум не беше ли за Металика? Ще го видим сега Джейсън Нюстед какво ще направи с новата си група. Предполагам - някакъв рифов блусарски гръндж а ла Саундгардън. Ужас на камари! А Металика ще направят най-голямата си грешка, ако опитат да се върнат към старите си работи. Ако новата тава на Металика се казва Ride the Lightning II например, ще е ужас на големи камари. Разочарованието ще бъде още по-голямо от това, което последва двата Лоуд-а. Тя тази тема е безкрайна е не веднъж е била подхващана. Дали е пречка езикът? Погледнато нааааааай-общо - пречка е. Рокът/попът са англоезични. Така е то. ABBA нямаше да са толкова популярни, ако пееха на шведски. Очеваден факт. И т.н. Ако някой си е наумил да пробива по света - да пее на английски. Ако иска да обслужва местното население - да пее на местния език. Така е то. "Ахат" никой няма да ги забележи по света. Вярно, те бяха адски добра група. Една от стотината хиляди адски добри групи по света. На "Черната овца" си се кефим само ние: заради текста, заради времето, тръпката, носталгиите и т.н. От поглед световен "Черната овца" е една нелоша хеви песен. И толкова. Тя и на нас нищо нямаше да говори, ако не бе с този текст и то именно в края на 80-те: иконоборчество, родно хеви на плоча и т.н. "Такова беше времето" (бай Джуров - R.I.P.). Това, че са пели на немски, не прави Scorpions по-малко велики. И все пак, Scorpions пробиват с англоезични парчета. Рокът е англоезичен и така е то. Сещам се за дузина големи групи, които не пеят на английски (ти споменаваш унгарските гиганти от 70-те). И все пак - на рока (най-общо) английския най му приляга. Telephone пеят на френски. И това не им помага. А за "Черната овца" - това и казвам - ако не беше на BG, нямаше да е "Черната овца". Здравей J.J. Сещам се за Хемингуей. Хемингуей е мъжкарят, мачистът в чист вид. Осанката, погледът, думите, действията. Целият му живот е едно “стрелям, пия, чукам” изиграно по най-пълноценния и завършен начин. Бил е боксьор, всяка сутрин ставал в пет, боксирал два часа, след което започвал да пише. Пишел е прав, за да бъде фразата по-стегната и “мускулеста”. Когато разбира, че е болен от рак, се застрелва с ловджийска пушка в главата. Натиснал спусъка с палеца на крака си. Така било. Хемингуей е написвал, да речем: Дървената лодка се рееше самотна насред сивия вечерен океан след което е зачерквал всички прилагателни: Дървената лодка се рееше самотна насред сивия вечерен океан и е оставало само: Лодката се рееше насред океана. И тази фраза е много по-силна и завършена от първоначалната. Защо ли? Защото всяка дума съдържа всички възможни нюанси за себе си в самата себе си. Номерът е така да напишеш думата, че читателя да усети нюансите. Да разбере, че лодката е дървена и самотна, а океанът – сив и вечерен. И вкрайна сметка сам да нарисува картината. И тази картина ще е много по-пълна, дълбока и завършена. Защото “дървен, самотен, сив, вечерен” не обогатяват картината. Те я граничават. Помисли само... Хемингуей е умеел да ги прави тия работи и браво на него. Хемингуей е можел да пише и като Балзак – думи, думи, думи, думи – да изглежда езиково богат и т.н. Ще рече – да къдри сола до дупка. Но не го е направил. Та да си дойдем на думата: Малмстийн. Спор няма: Малмстийн е виртуоз, в някаква степен – революционер и е най-значимата метъл китара на 80-те. Така е то. Обаче:Това което Малмстий прави, е следното: напъва се и изсира всичко, което е изял. Изял е Блакмор, Вивалди и Паганини. Преработил ги е, смлял ги е, и понеже дълги години е работил над метаболизма си /свирене, свирене, свирене/, то след като се е напънал до крайна степен, лайното му се е получило накъдрено. Схващаш какво искам да кажа... Ти мислиш ли, че Ейдриън Смит и Дейв Мъри не могат да свирят като Малмстийн? Могат, разбира се. Но не го правят, защото не им трябва. Те не показват всичко. Те показват ДОСТАТЪЧНО, толкова, колкото трябва. Ти сам се сещаш за останалото. Защо при Мейдън се усеща лекота, игра, финес? Защо Мейдън са велики? Защо са ПО-ВЕЛИКИ от Малмстийн, сравнени съвсем директно – и като качество, и като количество? Сещам се за Марти Фридман.Та Фридман съдържа целия Малмстийн в себе си. Музиката е на върха на пръстите, казваш. Малмстийн е кутрето на Фридман, а Фридман има десет пръста .Чуй албума на Фридман с Китаро. Там няма плетеници и натрапени виртуозности. Но ти пак разбираш, че Фридман е велик китарист. Защо? Малмстийн се напъва до крайна степен и показва всичко, защото няма друг избор. Ако не показва всичко, просто няма какво да покаже. Малмстийн е ограничен. Не идеологически, а по дефиниция. Той не е избрал своята ограниченост, не си я е наложил сам. Той просто не може да избяга от ограничеността си. Схващаш ли разликата? Затова Малмстийн записва всеки нов албум с нови музиканти. Добре си ги подбира тези музиканти – компетентни, можещи, но НЕИЗПЪКВАЩИ. Защо? Защото всички песни на Малмстийн са писани така, че да подчертаят колко велик китарист е. Малмстийн няма група. Той има обслужващ персонал. Песните му имат смисъл единствено за да покажат: “Леле, колко съм печен с тоя бял Стратокастър! Също като бате Ричи, ама по-печен!”. Останалото е пустош. Хайде да не говорим за "личността Малмстийн" и "идеолога Малмстийн". Малмстийн е едно прасе. Кадъната го тъпче с баклава и рахат локум. Рахат му е на Малмстийн. Малмстийн пали китарата си точно като Хендрикс. Едно към едно. А те двамата нямат нищо общо по между си! На един скандинавец му отива да върши ву-ду ритуали с китара, колкото на един перуанец му отива да се качи на кон и да размаха викингски меч. Има нещо дълбоко сбъркано. Нещо нечестно има в Малмстийн. Как да вярвам на "идеолога Малмстийн"? Да да си дойдем на думата: Между Балзак и Хемингуей, аз предпочитам Хемингуей. Той ми говори много повече. Мейдън ми говорят много повече.Фридман ми говори много повече.Цепелин ми говорят много повече. А Малмстийн просто много говори. Плямпа. А какво казва? Отговарям: Не съм се опитвал да живея като Хемингуей. Не съм композирал песни НАСЕРИОЗНО. Не съм се опитвал да свиря като Марти Фридман. Защото не мога. В известен смисъл е важно човек да знае какво може и какво не може. Ти знаеш ли? Да - умен си. По-умен от необходимото. А злостта е изкуство, което не владееш. Пълен аматьор си в тези води. Метълът е по определение мачистки жанр и колкото и тъпо да звучи това, така е то. Правенето на метъл/рок изисква упорство и последователност. Познавате ли някоя дама, дето свири на китара като Ингви Малмстийн? Няма такава. И слава богу. Жените в метъла/рока са екзотична подправка. И нищо повече. Гледах преди време в НДК една девойка, Кендис Найт, дето изпя Sixteenth Century Greensleeves. Ами... благодаря. Жените, бидейки интуитивни създания, са много по-умели в ЧУВСТВЕНИЯ изказ от нас. И там е силата им. Независимо дали иде реч за чувствената хладна готика на Лиза Джерард или за чувствения продран блус на Джанис Джоплин. Така е то. Имаше една руса унгарска девойка - Доро - дето отиде в Германия и пропя метъл. Днес, поради безутешните последици, които времето нанася, е подходящо да я наречем леля Дора. И леля Дора все още метълее. Голям купон. Ако имаш дълги крака - това е просто прекрасно! Но ако им обуеш кожени гащи и ако разма'аш един “Стратокастър", ей така, за идеята, това не те прави "дама в рока". Някой спомня ли си за Сузи Куатро и Лита Форд? Ама за Лиза Джерард си спомня. Така е то. Абе я да си направя аз реклама на вашия гръб – четете “Бащите на рока” в Про-Рок . Там се мъчим да проследим що за животно е бил рокът навремето и как е повлиял върху днешния такъв. А за да си БМ фен въобще не ти трябва да си слушал Deep Purple например. За какъв кур ти е Deep Purple? Теб те кефи БМ и толкова. Тезата: “Ей какви велики групи имаше навремето, а днес има само виелици и грухтения. Слушайте момченца славния стар рок, за да разберете откъде е тръгнало всичко” е ПЪЛНА ГЛУПОСТ. Въобще не разбирам за какво се карате. Да се сравняват AC/DC и Dimmu Borgir примерно, е все едно да сравняваш делфин и гардероб – няма за какво да се хванеш. Измислици някакви. Моя милост се уповава на две прости аксиоми: 1. Няма добри и лоши стилове – има добра и лоша музика.Има чалги и маанета, които са по-добри от някои рок/метъл парчета. Не че ме радва този факт, но - това е положението. 2. Рокът е ПАРАДИГМАЛЕН. Ще рече – всеки нов стил започва “на чисто”. Връзката на Новото със Старото в музиката може да се проследи само и единствено на жанрово-похватно ниво. Примерче: на мен Amorphis и Pink Floyd ми навяват сходни усещания. Това не значи, че Amorphis са седяли месеци и години, слушайки Pink F loyd и са си рекли: “Абе пичове, дайте да направим една група, щото много сме повлияни от това дето го чухме”. А значи, че и Amorphis, и Pink Floyd са извлекли вдъхновенията си от едни и същи АРХЕТИПИ – онова Нещо е някъде там, на него се уповават и Amorpis, и Pink Floyd. Чисто и просто при двете групи сходния “усет” е намерил различна звукова дрешка. Amorphis щеше да ги има и без Pink Floyd. На The Nice съм слушал само Ars Longa Vita Brevis и The Nice. Много любопитна група - можеш ясно да проследиш как от пъшкула на психеделията излиза прогресив рока. btw, китаристът им - Дейвид О'Лист е свирил за малко в Пинк Флойд - точно когато Сид Барет е започнал да изперква и останалите се чудели какво да правят. Както и да е. А като споменаваш за Щатите: до колкото знам, от прог-групите само Йес и Джетро са имали по-голям успех от ЕЛП там. Гледал съм едно видео от концерта на ЕЛП на California Jam /1974/. Тогава те и Блак Сабат са били хедлайнери, а Дийп Пърпъл - подгряваща група /какво нещо е живота.../. Там именно се случва прочутата случка: Блакмор запалва сцената, за да не могат ЕЛП да излязат. Какво нещо е живота... Здравей, J.J. Правдиво е от теб написаното. С едно изключение: Николо Коцев. Надявам се, хвърлил си списанието не заради самото него, а заради изказаните от Коцев съждения. И така: самият ти някога бе казал, че рок-журналистите - тези нисши създания - могат да оправдаят съществуването си единствено като стоят в краката на музикантите - хората, които творят музиката - и като ги питат разни работи. Така и постъпихме: застанахме в краката на Коцев и го питахме разни работи. Да вземеш интервю от някого, е все едно да поставиш огледало пред него: каквото се отрази - това е. Мислите са на Коцев - не на "Про-Рок". Както и да е. Използвам повода, за да споделя поредното си искрено възхищение от изказа ти, от начина, по който пишеш. Но и за пореден път недоумявам защо не "канализираш" устрема си, а го разпиляваш в разнопосочна и следователно - нискоефективна - злост. На човек като теб, с твоя интелект, познания и изказ /говоря искрено!!!/ му приляга да е ИДЕОЛОГ - да устрои тезите си в една посока и следователно - да ги направи ефективни и поразяващи като острието на меч. А ти разхвърляш тезите си. Не привиждам зад тях единна доктрина. Понякога приличаш на картечар, който е заслепен от пушеците на битката и стреля във всички посоки, защото не вижда позициите на Врага. Есето ти за Коцев е нова илюстрация. Не виждам зад злостта ти доктрина. Защото по убеждения и техника Коцев е "блакморианец" и "малмстиймианец". И проблемът на Коцев не е идеологически, а /отново/ личностен. Проблемът на Коцев е: "защо, мамка му, не се казвам Ричи Блакмор". Два часа гледах Коцев как свири на живо. Репертоарът му, както можеш да се сетиш, беше: Рейнбоу, Пърпъл, Рейнбоу, Пърпъл, собствено парче /в дух Рейнбоу и Пърпъл/, Рейнбоу, Пърпъл, Рейнбоу, Пърпъл, собствено парче /в дух Рейнбоу и Пърпъл/. И така нататък. Накрая забиха Highway to Hell на Ди-Си. И познай как звучеше солото на Ангъс - все едно че го свири Блакмор. Както и да е. Илюстрация са и есетата ти във форума "Философия", които чета най-редовно. Отново - потресаващ интелект и майсторски език, но - липса на доктрина. Ако не бе побързал да изхвърлиш списанието, щеше да прочетеш и интервюто с Импелитери, озаглавено от Мария "Всяка песен трябва да има соло!" Тъй е рекъл самият Импелитери и други неща е рекъл в подкрепа на твоите възгледи относно смисъла на китарата и какво трябва да се прави с нея. Както и да е. А за Флойд - благодаря. Не съм сигурен обаче, че The Piper at the Gates of Dawn ще ти хареса. По-скоро ще ти допадне Sisyphus от Ummagumma.Иначе споделям тезите ти - и за Флойд, и за Гилмор. Ave, Methodius! За подкрепата: Подкрепям те. Подкрепям те още от самото начало, но ти въобще не си го забелязал. И защо? Заради разнопосочието на злостта. Това разнопосочие не приемам и него оспорвам. В своята заслепеност ТИ не ме приемаш. Аз те приемам и дори те подстрекавам в насоката, която си поел. И съм го рекъл -стани ИДЕОЛОГ! За Николо: Казваш, защо не сме цензурирали интервюто. Повтарям се - интервюто е огледало, което поставяш пред някого. Коментираното от теб интервю не прави разлика. Неговият смисъл е: "Ето, вижте дами и г-да, това е Николо Коцев". Както разбирам, ти си видял кой е Николо Коцев. Ще рече - интервюто е изпълнило задачата си. Функциите на интервюиращия не са да поучава обекта си, а да му зададе подходящите въпроси, тъй че обекта да каже - "ето, читатели, аз съм това и това". Твоите коментари дори ни ласкаят и показват, че добре сме се справили със задачата си - Николо Коцев е казал кой е. Питаш за мнението на "Про-Рок" за Avantasia. Мога да ти кажа собственото си такова: много ми допада. Дори The Metal Opera, Part II ми допада повече, макар да е известно, че продълженията по принцип са по-слаби. Както и да е. За класическата музика и рока: никога няма да разположа някакви свои писания и опити за съпоставка в тази плоскост. Две са причините: 1. Не познавам класическата музика. Пълен дилетант съм там. И в рока съм дилетант. Ще рече - не мога да свиря, пея и композирам. Но поне имам известни откъслечни познания въру рока като външен наблюдател. А върху класическата музика - нямам. 2. Намирам за безсмислено едно съпоставяне класика-рок. Рокът е несъизмерим с класиката - той е музиката на цивилизацията. Както самият ти казваш: "Той за Вагнер ли се мисли". И така нататък. Абе пичове, дайте да направим една вътре-форумна класация на най-великите рок албуми от древността до наши дни. Ясна ми е идеята, че подобни класацийки са си безсмислица в голяма степен, 'щот музиката не е спорт и т.н. Но да опитаме все пак. То куцо и кьораво прави "вечни" музикални класации и т.н. Оная седмица гледах поредната такава (на VH 1) и щях да си повърна червата. Както и да е. Та дайте да опитаме с "Про-роческа" класация. Ще се заема да обработя резултатите и да представим на финала статистическо обобщение на предложенията, дадени от почитаемата аудитория на този форум. И тъй - да си постнем мнения кои 20 тави са оставили следа най-незаличима в рок-историята, без да изпадаме в талибански пристрастия относно стил, епоха и т.н. Започвам с моята версия: 1. Led Zeppelin - Physical Graffiti 2. AC/DC - Back in Black 3. Pink Floyd - The Dark Side of the Moon 4. Led Zeppelin - Led Zeppelin IV 5. Rainbow - Rainbow Rising 6. Genesis - Selling England By the Pound 7. Iron Maiden - Seventh Son of a Seventh Son 9. Cream - Disraeli Gears 10. Metallica - Master of Puppets 11. Jethro Tull - Aqualung 12. King Crimson - In the Court of the Crimson King 13. AC/DC - Highway to Hell 14. Led Zeppelin - Led Zeppelin III 15. Marillion - Misplaced Childhood 16. Black Sabbath - Heaven and Hell 17. Megadeth - Countdown to Extinction 18. Black Sabbath - Sabbath Bloody Sabbath 19. Rage Against the Machine - Rage Against the Machine 20. The Who - Who's Next Re: Как започна всичко Тъй започна: 1984: чух за някакви AC/DC, Queen и Deep Purple от батковците. И днес тия нявгашните са сред любимите ми групи. 1985: култовият съученик Страхо ми записа Dirty Deeds на AC/DC и Show No Mercy на Slayer. И се започна. В ма'алата се карахме кои са по-велики: Judas или Accept. Пусна се слух, че Роб Халфорд умрял. Много страдахме. Купувах си картички на групи от стрелбищата и странички от Metal Hammer. И т.н. След това станах голям сноб и започнах да слушам Pink Floyd. 1987: под силното влияние на Sodom създадох култовата шуменска група "Чобан". Вокалната ми техника бе инспирирана от постиженията на Ейнджълрипър в Obsessed By Cruelty. Основният инструментариум на "Чобан" се състоеше от шмиргел, кречетало и две тенекии за сирене. Творчеството ни бе концептуално и приоритетно посветено на труда на овчарите и деликатната овча душевност. Тъй беше. Доколкото ми е известно, "Чобан" са единствената група, работила в стила a grarian. Тази ключова формация се разпадна поради непреодолими творчески различия между членовете. Очаквайте скоро сборният диск Choban: Sheepness on the Edge of Millennium с ремастерирани версии на най-незабравимите парчета, записвани навремето с аналоговия ресурс на един касетофон "Унитра".Стават такива работи. А Led Zeppelin не прослуша ли? Аз лично ги открих мнооооого късно - чак като студент в София. В началото не ми правеха никакво впечатление, но днес са ми най-любимата група. Така е то. А за романтичните времена с трудностите покрай изнамирането на албуми и за "купоните със записване", о, спомени какви в сърдцето ми стаени са! Информация нямаше. Човек не знаеше каква касетка точно си записва. Аз три месеца слушах Manowar и си мислех, че са Grave Stone.И т.н. Всякакви ги има и нека си пеят щом ги влече.А слушал ли си (I Can't Get No) Satisfaction в изпълнение на Саманта Фокс? Беше преди около 17 години. Някой днес знае ли коя е Саманта Фокс? А кои са Стоунс всеки знае. Тъй че - споко. Те рока отдавна го трепят. Ама не е умрял. H i Dudia И аз съм фен на Пърпъл. Откърмен съм с тях. Такива бяха онези времена далечни.Но тук за критика към Пърпъл реч ще иде.(Предварително уточнение: претендирам да съм запознат добре с Пърпъл, имам всичките им албуми + няколко пиратски концерта и редки максисингли) Редно е да се допитам до теб по един казус, който отдавна ме вълнува: Пърпъл една група ли е, или няколко различни групи, които свирят под едно и също име. Защото чудовищната безпринципност, която Пърпъл проявяват, е рядко наблюдаема в света на рока. Пояснение: В общи линии наблюдаваме два основни типа рок-формации: 1. "Мускетарската група": екип от музиканти, които вървят заедно от началото до края. Когато някой напусне или премине в По-добрия свят, бандата се разпада. Въпрос на принцип. Наблюдаваме го при Queen, Led Zeppelin, ELP, Rush (последните още са заедно) 2. "Лидерската група": ядро от 1-2 мозъка, около които идват и си отиват, за дълго или по-кратко, разни пътуващи свирачи. Наблюдаваме го при повечето банди. Та Пърпъл очевидно не са "мускетарска" група. А "лидерска" ли са? В едни или други времена за ключова фигура са определяни съответно Лорд, Блакмор и Гловър. Та дори Гилън, Ковърдейл и Хюз. Кой от тях е бил в групата през цялото време? Единственият, който е свирил в Пърпъл от началото до днес е Иън Пейс. Свири си човека на барабаните, и то доста добре. Но Пейс не е задаваща фигура. Самият той признава, че свещу добри кинти би тропал касата където и да е.Тия работи водят до неизбежните жанрови завои, които Пърпъл практикуват с десетилетно упорство. От натруфения и позалутан прогресив в края на 60-те, през жиците на "класическата" формация, блусарските хрипове на Ковърдейл, откровения "негърски" звук на Болин и Хюз, през полираните хитчета с Джо Лин Търнър, до студения перфекционизъм на Стив Морз, всичко това се появява под името Дийп Пърпъл. И не иде реч за "разнообразие" и "стилови търсения", нито дори за "еволюция". Иде реч за безпринципност. Кой е "духът" на Пърпъл? Няма такъв. Има няколко екипа, които правят музика под една и съща юридическа шапка - "Deep Purple". Ей така, за удобство. Дийп Пърпъл не са група, те са ООД. Да не говорим, че Пърпъл са единствените, които имат повече сборни албуми, отколкото студийни (изключваме The Beatles и Елвис). Няма никакво съмнение, че всички музиканти, минали през Пърпъл са дяволски добри. Но дяволски добри са и музикантите от Ку Ку Бенд в Шоуто на Слави. Могат да ти изсвирят каквото си пожелаеш. Това прави ли от Ку Ку Бенд група? За онези, които искат да се запознаят с шестте различни банди, свирещи под едно и също име (Deep Purple), препоръчваме: група 1: 1968 Shades of Deep Purple група 2: 1970 In Rock група 3: 1974 Burn група 4: 1975 Come Taste the Band група 5: 1990 Slaves and Masters група 6: 1998 Purpendicular Напусна ги и мълчаливият стожер Джон Лорд. Сега да ги видим какво ще измъдрят с безликия наемен свирач Дон Иъри. Опровергай ме! Така е то, Loverman Джон Лорд е музикален аристократ. От всякъде.А Ричи Блакмор...В Ричи две същности се борят: тази на Ричи -  китаристът с уникален почерк и онази на Ричи - комерческия популист.Та Ричи създаде навярно най-величествената хард група - Rainbow - за да я превърне после в бозаджийница. ~SaTyR~- е безумно прав. Да не повярваш, че един и същ човек е написал Stargazer и Can't Let You Go. Когато Дио и Кози Поуел си отидоха, Онзи черния, с белия Сратокастър, направи от бандата цех за полуфабрикати.При Rainbow е ясно - те просто потънаха в очевадната посредственост.При Пърпъл е по-различно. Поолях се малко, там горе, с критиките си към Пърпъл, но така е то: Пърпъл са ООД - няколко различни групи, които свирят под едно и също име. Що се отнася до потъването в посредствеността, сещам се за Genesis.Genesis с Питър Гейбриъл и Стив Хакет (уникален китарист!) бяха нещо величествено. После Фил Колинс ги превърна в бозаджийница. Щом днес речем Genesis, представяме си I Can't Dance и пр. лигни. Малцина знаят онзи "стария" Genesis: та албуми като Selling England by the Pound са повлияли върху метъла и прогресива не по-малко от Пърпъл. А днес какво? Мъка... Hi Boss То да бяха замъци и рицари - добре. И блондинки да бяха - пак добре. Ама целият номер е, че Ричи си е бозаджия дълбоко вътре в себе си. Все на там го тегли. Любопитен факт: мениджър на Blackmore's Night е майката на Кендис Найт (тъщата на Ричи) Голям купон! Озни, мрачния, дето колеше и бесеше в Rainbow, е под чехъл на една властна майка и на една очарователна светлокоса щерка с претенцията да е певица. Слуша ли в НДК Blackmore's Night като направиха кавър на Sixteenth Century Greensleeves? Щях да повърна.Да си бяха пели само само бароковите мелодийки и всичко щеше да е ОК. Ама нейсе! Това за дебюта на Blackmore's Night си е точно така. Shadow of the Moon е един великолепен албум и разкрива неподозирани страни от таланта на Ричи - че е не по-малко добър и като акустичен китарист и че може да намери адекватен нов звук за ренесансовите песни. Коренът на Ричи винаги е бил европейски - странял е от блуса и е прокарвал "европейски" мотиви в солата си още от времената на Highway Star и Fools. И така: Shadow of the Moon - браво!Ама защо продължи в тази насока, след като стана очевидно, че нищо повече не може да каже.Аналогична е ситуацията и с Rainbow. hi Dudia Тази класификация на групите е по-скоро образна. Не я приемай за "строга". Да не се увличаме все пак в разни наукоподобни тълкувания на рока. Вярно е, че през Юрая Хийп се е извърял целия китайски народ, но тях бих ги причислил към "лидерските" групи - Мик Бокс си е в Юрая от началото до днес. Както и Тони Йоми в Сабат, и Йън Андерсън в Джетро. А при Пърпъл има различни влиятелни фигури през различните периоди, от където идва и разнозвучието. Аз харесвам неща от всичките етапи на Пърпъл - и с Род Евънс (особено Deep Purple '69), и Come Taste the Band с Болин. И Purpendicular със Стив Морз, признавам си, ми харесва. Що се отнася до "класическия" Пърпъл - падам си най-вече по Fireball. Но някак си не мога да приема всички тези записи като работа на една и съща група. Както и да е. За групите-наследници: На Paice Ashton Lord съм слушал само Malice in Wonderland. Не знам дали имат друг албум. Но не мога да ги сравнявам с таткото Пърпъл, щото не им е татко. PAL си мисля, е по-скоро експериментален проект и едва ли са възнамерявали да запишат Black Night No2. Любопитен албум е Malice. Както и соловите работи на Гловър. Но това са експериментални проекти. Като такива са замислени и като такива са направени. Няма лошо.При Гилън е друго - той, човека, наистина е искал да си бъде звезда - както Ковърдейл с Уайтснейк. Но не му върви на Гилън. След-пърпълските му работи много ми напомнят на соловите тави на Робърт Плант. Не като стил, разбира се, а като отношение към музиката. След като Плант е освободен от Цепелинските окови, си дава свободата да прави каквото си иска. И прави както шедьоври (Pictures at Eleven), така и големи простотии (Shaken'n'Stirred). При Гилън е същото. Mr. Universe и Naked Thunder, например, са много яки албуми. Но Гилън постоянно се лута, а в крайна сметка няма и късмет, мисля си. Та така и със Сабатската му авантюра. Born Again не е лош албум (тук Curly ще ме отрепе), обаче наистина са го разсипали при миксирането, както пише и в книжките. Китарата пищи и ти бърка в мозъка. Такива работи.За Seventh Star - той си е солов албум на Тони Йоми, макар и да го водят на Блак Сабат. Взели са Хюз да изпее парчетата, и той ги е изпял. И толкова. Мимолетна история. За Ричи: Доколкото знам Ричи няма солов албум. Има издадени няколко сборни диска с негови работи от 60-те, с демо записи и пр. Попадали са ми Take It и Rock Profile, Vol 1&2. Take It е предимно с парчета от 60-те, преди Пърпъл. Тогава Ричи е бил сешън-китарист за разни английски поп групи, незапомнени днес. В Take It има и няколко негови парчета с Джо Мийт, както и инструментали (нещо в стил "Шадоус"). Rock Profile е отново колекция от древни парчета, записвани с кого ли не + неиздадени демо записи (интересна версия на Highway Star) и т.н. Но истински солов албум, замислен и изпълнен като такъв, Ричи няма. А що се отнася до "сериозните" класификации и пр., да не задълбаваме чак толкова. То си е web лаф и web моабет този Про-Рочески форум. И тъй да бъде трябва. Или както казва Н.В. премиера, да го е...: "важното е да има диалог". Slinky Не намирам паралела Queen - Rainbow за особено удачен. И "разнообразието" на двете банди е от съвсем различно естество. Все пак Queen са четирима души, които са заедно от началото до края, и колкото и разнородни да са търсенията им, това е ЕДНА група. Има я нишката. Както и при Led Zeppelin. И те са разнообразни колкото си щеш, но са ЕДНА група. Освен това са продали 400 млн. албума по Света. Какъв по-фрапиращ комерсиализъм от това! Което не им пречи да са адски добри. Толкова за комерсиализма. Нищо лошо не казвам за Rainbow с Лин Търнър. Staight Between the Eyes е страшен албум да речем. Но е тава на ДРУГА група, не на ТАЗИ, която е записала Rainbow Rising.Естествено, че всеки има право да казва "това ме кефи - това не". Аз това и правя - казвам, че стария Genesis ме кефи. И толкова. Who the [censored] абсолютизира? И what the [censored] е връзката между Genesis и "сърдитите на живота метъли"??? Хич не сме сърдити. Много ни е гот даже. За Queen си е точно така - когато Мъркюри гушна босилека, във всяко кафе започнаха да въртят нон-стоп Greatest Hits 1&2. От което не иде реч, че Queen са калпава група. А каква пропаст зее между Queen и Rainbow с Лин Търнър, си е друг въпрос. Queen все пак никога не са продавали радомирска боза на Женския пазар. Такива работи. Hi Methodius Притежанието, или "соцоално-икономическото" не е условие за компетентност. По-често е дори точно обратното. Ще рече - като имам на Пърпъл албумите, това не ме прави автоматически компетентен по темата. Претенции за компетентност нямам. Толкова по въпроса. За журналистиката: Враг ли е тя на рока? Да, враг е. Защото журналистите са тесногръди фактолози или ровячи в мръсното бельо, които дори не могат да дрънкат на китара, а се изживяват като аналитици и ментори. Щом тъй смяташ, нека тъй да бъде. Журналистиката е враг на рока в същата степен, в която му е враг и псевдо-философската многословност с напудрени претенции за висша интелектуална ултимативност. Толкова по въпроса. Какво е рокът? Рокът е ИЗКУСТВО. Музиката на Цивилизацията. Тук напълно с теб съгласен съм. А изкуството се УСЕЩА и СЪПРЕЖИВЯВА. Не са му необходими както журналистиката, така и камарите от дълбочинни словесности на някой, дето се изживява като Вестител на Свъхчовека. Толкова по въпроса. И ако някой усеща и съпреживява The Sisters of Mercy например, на теб това КАКВО ТИ ПРЕЧИ? Живи ли са учениците на Рейнбоу и Пърпъл? Да, живи са. А на Genesis учениците живи ли са? Да, живи са. Казват се Iron Maiden. Но хайде да не омърсявам широчинния ти философски взор с дребнавата си фактологичност на прост журналист. А Сартър да вземе томовете на Киркегор и да си ги навре отзад. Дали е съществено, че Пъпъл са ООД ме питаш. Да, съществено е. Прост факт: Джон Лорд напусна. Моментално го замениха с друг. Защо? За да продължат да опаковат и продават вехтите си записчета и концертчета. За пари Methodius, за пари. Ти представяш ли си? Човекът, който е създал групата и я е крепял, я напусна. Но на другите не им дреме. Заради паричките. Защото Пърпъл не се държат като стожери, а като проститутки. А по въпроса за паричките и музиката - знам, че си много компетентен във фюрерстванията си. А сега ти ме светни по въпроса: Пърпъл ООД ли са? И понеже си непоколебим в европеистическото си прокламаторство, и друго питане имам: Как се казва групата, в която днес не свирят Ричи Блакмор и Джон Лорд?Дийп Пърпъл ли се казва? Примерче: представи си Manowar в състав: Брайън Адамс - вокал Дитер Болен - китара Кирил Маричков - бас Фил Колинс - барабани И тези хора да речем, излизат на сцената под името Manowar, опасани с кожи и облечени в мускули, ма'ат мечове насам-натам и пеят Kill with Power. Та така и с Пърпъл днес. Както казва Вождът Бял Полуовес: "А защо не?" Понятието "прогресив" е твърде неясно дефинирано. И ми е любимия сюжет за разтягане на локуми. Да върнем към живот темата "Progressive Rock"? Queеnsryche са велики, но никога нямаше да се случат, ако не бяха Iron Maiden и въобще - британския метъл от началото на 80-те. Докато Tool отпочват нова парадигма. Те са явление голямо. За връзката Hammerfall - Blind Guardian и форумските негодувания по този повод: Връзката е по линия на напъването. И двете групи много се напъват. Резултатът е, че Blind Guardian често звучат помпозно и претрупано, а Hammerfall просто са смешни. От доста време не бях слушал хм... по-нелеп албум от A Night at the Opera на Guardian. Безсмислена претрупаност и предозирани звуци. То бива, бива да се пънеш, ама чак толкова... И слабо продуциране, което замазва всичко. Когато някой се изживява като епически композитор, трябва добре да прецени възможностите си, мисля. Защото иначе се получава оперетка някаква, напомпана с каквото се сетиш. Все едно тринайсетгодишния Андрю Лойд Уебър си прави чекия и възпява преживяното. Че съм поостарял - поостарял съм Но не там е проблема. Защото именно Хамърфол, Гама Рей и т.н. са изразителите на носталгията. Те са. Не Джудас, Мейдън и пр. старчоци. Защото това, което ти наричаш "пренаписване и ново продуциране" на класическото хеви, си е точно такова - пренаписване и ново продуциране. Иде реч именно за носталгии, облечени в адекватна за днешния ден форма. Това точно и именно то ДЕ ФАКТО ги прави носталгии. Говорим за една вече мъртва и изчерпана в този й вид жанрова форма. Затова по-прозорливите /като "Рапсъди" например/ вече не свирят метъл. Те свирят някакъв пара-метъл, все по-отдалечен от рифовия блус-първообраз на класическото хеви и все по-близък до европейската класическа музика. Те интерпретират класическата музика по същата матрица, по която поп-фолк изпълнителите интерпретират автентичния фолклор. Говорим за своеобразен вид чалга. Що се отнася до "препрочитането с нови елементи" на класическите хеви и прогресив, аз лично предпочитам Shadow Gallery например. Те не са име от отминалите десетилетия. И не са смешни. А Хамърфол са смешни. Несъответствието във вкусовете трябва да се поощрява. Мразя развития социализъм. Така е то. Редно е да отбележа, че личните мнения за Металика в последния "Про-рок" са си во истина лични мнения. Ще рече - писали сме като фенове - с преднамерен субективизъм. Каквото ми е било на душата - това съм натракал. Всяко усложняване на стила си има две страни. Едната от тях е усложняване заради парадиране с усложняването. А това - признавам си - ми е хоби, което носи наслада. Да те запозная, например, с някои усложнения върху българския фолклор, които са били обект на интерпретативните ми интереси: Субект в агравиран емоционален статус, персонално номиниран Петко - вакуумна му консистенцията на кавитално-тъканната структура /Сърдит Петко - празна му торбичката/ Фоеталният сексесор остава в достатъчно малка околност на своя предцесор при вертикална субституция на координатата. /Крушата не пада по-далеч от дървото/ Комбинативната в ментално-социокомуникативен аспект орнитологична единица - с пълния набор от подтрупни компоненти на опорно-двигателната система /Хитрата сврака - с двата крака/ Непрезентируемия като компонент от система линейно-незавивими вектори фалос делегира резистентния респонсибилитет върху вулвата. /На кривия хуй - путката му пречи/ И така нататък. btw, твоят човек ще пее в Истанбул в края на месеца. Заслужава си да се отиде. Пък и баклавата на комшиите е една такава - неповторима... Замислям се дали да не се спретне една екскурзийка до там. Що да гледаме тоя позьорин Ковърдейл тук - по-добре на Дио в Истанбул. Събирам желаещи. Кърли, Дай да се спретне един профсъюз на авторите в "Про-Рок". То хубаво е да се гледа позитивно на нещата, ама и синдикалните права трябва да се защитават. Не говоря за синдикат, а за Синдикатът. Така е то. Ники Василев, дето е един от най-добрите родни музикални журналисти, събира охулки от някакви анонимци. Това на нищо не го прилича. Говорилня безобразна. Синдикатът да се намеси. Ред да има. Огън и меч. Танковете - на площада! Какви са тия безобразия! Re: Новият брой на Про-Рок Хе, хе... Лин Търнър и други глупости разправяше, но реших да ги спестя на почитаемия читател. Особено за българските мадами. Не сме "Плейбой" все пак... Много пластмасов тип, да ти кажа. Отговаря на въпросите като картечница, въобще не се замисля. Шаблонна история. Но все пак каза нещо интересно - години на ред съм се чудел, кой именно го е поканил в Дийп Пърпъл, щото това е чисто безумие - Лин Търнър в Пърпъл... И човекът си отговори. Re: Новият брой на Про-Рок Така е то. Работата е там, че ние често слушаме звука, а не самата музика като структура и внушения. Да вземем Пантера, например. Технически погледнато, те са си хард-блус рок група. Истина ти казвам. Ако мислено махнеш ефектите - убийствено тежкия звук на китарата и т.н., отдолу прозират типични хард-блус схеми. За справка - вж. табулатурите на I'm Broken и на цепелинската The Ocean. Разлика почти няма. Или пък си изсвири I'm Broken на кухарка - поразена ще останеш. А си е същата песен. Коне, кумис, дим и кръв. И после чалга. Защо? Защо? Дошли сме от Изток на коне. Облечени в кожи от глава до пети. С шипове на гърдите. С бръснати темета и конски опашки. С мечове в десница. Срещнем ли някой - режем му главата и "Наздраве дружина с еди коя си кратуна!". Свирепи. Хиляда години по-късно: чалга, салатка, кюфтета и опса-опса! Защо? Re: Коне, кумис, дим и кръв. И после чалга. Защо ? Аре са пък турците... Бил съм няколко пъти в Турция - нямаш си и идея с колко развита рок, джаз и метъл сцена разполагат k омшиите. Ако имаш път към Истанбул, непременно посети музикалния магазин на площад "Таксим" - с размерите на нашия ЦУМ е, три етажа само дискове, DVD-та и плочи. Направо ум да ти зайде. И няма разни чалгии и маанета. Коне, кумис, дим и кръв. И после чалга. Защо? Няма такива стабилни фенове. И затова фолк списанията не се радват на търговски успех. Както и да е. Доста усилия положих, за да открия някоя касетка на Кондьо от времената преди да е подписал звукозаписен договор. И сега разполагам с две демо версии на "Доко, Доко" - направо култ! Проблемът не е в музикалната чалга, а в чалгата in general. А за музикалната чалга: Много се е развила. В наши дни мейнстрийм чалгата се доближава до онова, което преди 20-30 години наричаха "естрадна музика". С тази разлика, че мейнстрийм чалгата е на доста по-високо професионално равнище. Мейнстрийм чалгата, чисто технически, е висококачествен продукт - като изпълнители, продуциране, визия и т.н. Ако в БГ въобще може да се говори за музикална индустрия, то тя се развива благодарение на чалгата. Това е положението. Да вземем например "гюбек MTV-то" - канал Планета ТВ: качествени клипове, добра продуцентска работа, на места виртуозни музиканти. И вокалисти, които даже могат да пеят. Да не би БГ поп-музиката да е по-малко противна от мейнстрийм чалгата? Я да позяпаме "Българският топ 100" - такива уникални простотии има там. По какво едно парче на Глория се различава от едно парче на Ирра? По това, че Глория може да пее. И т.н. Re: prog metal Слушането на Dream Theater е най-нелепото доказателство за нечия интелигентност. Защото: музиката им е всичко друго, но не и интелигентна. Компетентна е, виртуозна е, сложна е, многопластова е и т.н. Е, и? В това ли се състои интелигентността? Да кажеш, че музиката на Marillion, Rush или пък на Shadow Gallery е интелигентна - това го разбирам. Но пък какво им е интелигентното на DT? Bgpunk Някакъв стар мой постинг, посветен на пишман прогресистите ,хаххаха Как да бъдем по-прогресив от другите фенове??? Почти сакрален въпрос-как? Това ръководство в 10 части има за цел да отговори на това и да помогне да се ИЗДИГНЕТЕ! 1.Истинските фенове започват от ранна утрин-седнали на тоалетната чиния,в главата им свири божествено прогресивна музика. Тананикайки си нещо,намръщвайки се понякога от напъна-те творят КАТАРЗИСА! Не се бавете,с бързи движения по-умелите оставят всико непрогресивно отзад и пускат ...водата.Начинаещите (от 1 до 9 касети в колекцията) трудно напипват водещият тон на импровизацията и всичко губи смисъл след поредното соло,което не води до поява на гласа на вокалиста!Съвет от нас-купете си повече музика на DREAM ТHEATER, облекчавало... казват! 2.След Катарзиса сутрин ,бавно повторете: “ Аз съм прогресивен човек “ поне 100 пъти, и то придружено от гримаса на огромно удоволствие и задължително пред огледалото. Това прави вашата усмивка толкова хубава и ви зарежда за деня! 3.На път към някъде влизате в музикален магазин.Дайте им да се разберат на ония простаци ,дето слушат друга музика!Влезте великолепен и с глас ,като бръснач разрежете въздуха: -“ Да имате нови прогресив албуми?” Младото коте с пола ,под която се очертават форми,дето биха спряли и ракета да поеме дъх застива.Хубавото личице се сбръчква,очите шарят безпомощно.... -“Ама,тя мама беше в Прогрес преди,ама от 6 години фабриката не работи.А пък от там да са издавали албум..не е казвала!Ако искате,имаме новият албум на .....” Не изчаквате,бързо излизате засмени-пак сте отгоре! 4.Разговор между познати.Трябва да отговорите на въпроса за любимата си музика!!!! О,велик момент!Бавно гърлото се свива и като картечница плюе имена,факти и албуми.И в момента когато се настройвате да запеете любима песен-около вас няма никой!“Нямали време да чакат,простаци!” святка в главата ви... 5.На концерт сте-китаристът вече 40 минути ипровизира,въздухът в залата с нож да го режеш.Намираш накой по-узрял фен ,прекалено зрял да си клати главата и с ръце в джоба,започвате да обсъждате.Усещате се като родител на бебе,което се е поомазало с каша и хем е омърсило,хем не знае кък да се измъкне от кашата-и в ужаса си продължава да се цапа.И хем ви е досадно,хем бебето ви е мило.И сега може само да го гледате-нищо друго... поне докато на китариста му се скъса струна.После всички си отиват ,и само семките по пода остават за доказателство-от семе тръгваме,там и свършваме. 6.Поканени сте на гости.Маса отрупана със сандвичи ,две братовчедки на домакина с бедра до небето(ама слушали Глория!!) вяло и аха да заспят,си бъркат кафетата. Вие сте до системата-негласно след описание на последните модели техника за 2002 пускате епичен инструментал на тема възвишена-примерно нещо за природата –и се пльоскате при тях-а докато те вече с пяна на уста слушат китарните вариации вие сте с сандвич с лютеница и саламче в устата и зъбите ви бавно и методично смилат поредната кучешка трагедия,унесен в мисли за възхита и преклонение пред талантите! 7.На плажа-не давайте израз на това ваше музикално преклонение.Нима може да се говори за перфектни китаристи-когато сме по гащи?Млък и по-често в морето! 8.Първи любовни тръпки-ами,тук сме малко замислени.След като сме толкова перфектни и нашите хора по сцените вършат чудеса от перфекционизъм-нима можем да бъдем щастливи с партньор ,дето е жив и прави грешки?Дразним се от неритмичното му дишане,от изпотеното му чело-как може да са нашите партньори,десните страни на нашите легла ,толкова далеч от перфекцията?Извод-няма изход,тук се прави комромис! 9.Новият албум на...................излезе.С треперещи пръсти дефлорираме касетата или диска, и влизаме на фаза. Четем как китариста можел да свири с език-древна техника,усвоена от китайски мъдрец.Барабаниста може да свири без прекъсване над 18 дни –колкото платиш,за толкова!Групата се събрала на концерт в мазето на бабата на продуцента ,и там имало 2346 припаднали фенки!Първите халати(тип “дамски пенюар” ) окичени с вериги и лампички,били дарение от местната пожарна компания- с избродирано” Свети,за да не гориш!”.Сега момчетата са облечени в тениски и имат брадички-ах,сладки са като работничка в шоколадова фабрика.Ние им се възхищаваме-нали?? 10.А,понякога е трудно да си “прогресивен фен” като се върнеш в къщи вечер,пребит от работа.Лицето е сиво, мислите черни.Иде ти да напсуващ всички и тайно да си пуснеш на слушалките “ Море Сокол пие......Ръката трепери да извади скритата между чорапите касета на Володя Стоянов, и така заспиваме,омерзени от унижението. До утре,братя от прогресив вълната!Помнете-добрият пънк е само мъртвият!! Дали е смешно? Или страшно? Или просто никой от нас не помни таблицата за умножение, според изложената статия!Какво мислите по темата? Материалите са 1/1 с оригиналите, има и линковете! Re: Любим стил Ave! Всичко това е доста безсмислено - по собственото ми скромно виждане. Ако можеш да ми обясниш задоволително и изчерпателно що е то "стил и жанр в рок музиката" и какви са отчетливите белези на основните направления - ще те черпя каса Шуменско. Истина ти казвам. Защото, например, няма да сбъркам ако река: Venom свирят рокендрол. И така е то - те си свирят чист старовремски рокендрол, малко по-шумничък и бърз. И т.н. Я ми обясни, да речем, разликата между направленията British Gothic и Dark Wave? Или пък най-простото - кажи ми какво е това "метъл" и кои са характерните му белези. Светни ме, плийз, щото аз от 20 години го слушам и още не знам за какво иде реч. Няма смисъл цялата тази работа. Re: Любим стил Слави Трифонов - прогресив поп фолк. Ей това е гениално попадение! Поздравявам те. Именно това свирят Ку-Ку Бенд, май. Re: TOMMY BOLIN Няма такова нещо. Първите им три албума са най-подражателните. Всичко, което можеш да чуеш в тях, вече е било изсвирено от Vanilla Fudge, Iron Butterfly и The Nice. Никога няма да проумея тази аномалия - защо Пърпъл са толкова популярни у нас. По това време са свирели къде-къде по-величествени, новаторски, музикантски и идейни банди - Gentle Giant, Free, Jethro Tull, Ten Years After, Iron Butterfly, Blue Cheer, Yes, King Crimson, Genesis, Black Sabbath, Van der Graaf Generator, че дори и Santana ако щеш. Re: TOMMY BOLIN Така е то. Традиционният хеви метъл е мъртъв. Умря. Ритна камбаната. Гушна босилека. 'Фърли топа. Предаде Богу дух. R.I.P. Банди като HammerFall, Stratovarius и Rhapsody са си чиста пародия. Това отдава вече не е хеви метъл. Това е комично преиграване с клишетата. Re: TOMMY BOLIN Не ти е ясен този субективизъм. Хич не ти е ясен. Имам удоволствието да съм почитател на Пърпъл откакто се помня. Нещо повече - ИЗУЧАВАЛ съм тази група в детайли - вкл. сингли, неиздавани парчета, пиратски концерти, влияния и т.н. А In Rock, Fireball и Machine Head изобщо не са второстепенни албуми. Особено Fireball. Иде реч за съвсем друга проекция на темата: шумното им величаене с плоското лозунгово обобщение "Няма по-велика група от Пърпъл. Няма по-велик китарист от Блакмор" и прочие. И прочие. Откровенията на някой носталгичен чичко - "Е, аз слушам добрия стар рок - Пърпъл и Юрая Хййп". И прочие. 'баси! Та това обуславя провокативното ми държане. А "за какво подражателство можем да говорим, слушайки инструменталните разработки от ранните албуми на групата" - ти трябва най-добре да знаеш, бидейки progger. Тиражи, миражи... За Бритни не ми пука. Ама ми пука за Дженифър Лопес Re: TOMMY BOLIN Е, не ми е това баш стила. Но култовият Painkiller верно ги направи тия работи. Говоря за "традиционния метъл", ще рече - за британската вълна в жанра, която после хвърли семена на континентално европейска почва и тези семена дадоха уродлива реколта. А за траша - той не умира. Жив е той, жив е! Хубави работи си мисля за него. Re: TOMMY BOLIN Моля те, недей така. Не теб съм имал предвид. Засрамих се. Щом си фен - фен си. Обичаш си нещо и така е то. Никой не може да ти го отнеме. Не говоря за това. Говоря за съвсем друго нещо. Той Шурея го е рекъл. Говоря за величаенето на Пърпъл като нещо изключително уникално и влиятелно, неповторимо по громливия си мащаб - което изходжа от непознаването на класическата рок сцена и се тиражира от хора, за които въпросната сцена се изчерпва с Пърпъл и Юрая. А няма нищо по-дразнещо от ултимативното невежество с елементи на заклинателност, менторство и популизъм. Например - Алеко Кюркчиев А фенството си е фенство - то е искрено и непреборимо. И такова трябва да бъде. Уважавам те за твоето фенство. И позволи ми да ти се извиня още веднъж. Аз например съм възторжен фен на Accept. Напълно ми е ясно, че Accept са просто една от многото групи. Нищо особено в световен и дълговечен мащаб. Едно мимолетно нещо. Най-обикновена метъл група от отминалите години, доста подражателна и, в частност, с много лош английски . Но съм фен на Accept - вари ме, печи ме, пържи ме, задуши ме, фламбирай ме, мариновай ме - фен съм на Accept и това е положението. Много си ги обичкам. Re: TOMMY BOLIN Никой не говори за Yes и Genesis. Нито пък за The Beatles или класиката. Иде реч за Vanilla Fudge, The Nice и Iron Butterfly - изобретателите на това, което си мислим, че е "оригинално" в първите три Пърпълски албума. Оригиналното Пърпълско започва с онази незабравима жица на Блакмор към интрото на Speed King. Можем ли да приемем това като консенсусен вариант, та да не се дърлим повече за разни безсмислици? Дженифър Лопес - мазна и ограничена викаш. Ама слива. Re: TOMMY BOLIN Ами да - повлияни са от класиката и Бийтълс. А също от психеделията и джаза. The Nice за пъври път експериментират с кавъри по класически пиеси и с модела "концерт за група и оркестър", а органистът им Кийт Емерсън /по-късно в ELP/ е родоначалник на солиранията, "къдренията" и виртуозните импровизации с хамънд органа. Vanilla Fudge утвърждават органа като първостепенен инструмент в по-твърдия рок и въвеждат звучните дуели китара-клавири. Когато Shades of Deep Purple излиза, на Пърпълягите веднага им лепват етикета "британските Ванила Фъдж". Iron Butterfly работят с по-раздвижен и тежък бас, придружен от хамънд-орган, дисторзирана китара и от онова "дробене" със соло барабана, взаимствано от джаза, което Йън Пейс толкова заобичва по-късно. Имат една 18-минутна пиеса - In-A-Gadda-Da-Vida, дето като я чуеш, ще ти настръхнат косите. Още не мога да повярвам, че това чудо е било записано през древната 67-ма. Re: TOMMY BOLIN Определено!!! Reign in Blood!!!!!!! След усилно слушане на претенциозни, протяжни, съзерцателни и бозави прогресив-албуми тези дни, отново ме обзе носталгията по траша и по добрия стар мръсен рокендрол. Риф, жица и гърло - ей това е рока! Re: Ето - петнадесетият праведник идва Д-р Гьобелс е бащата на модерните, мултиканални и ефективни PR-кампании. Много е бил добър. Медиен професионалист от най-висша класа. Re: Ето - петнадесетият праведник Или пък онзи брой на "Нощен Труд" - със снимката на голото тяло на мъртвия Луканов в моргата. Ей за такива неща иде реч - за противното търгашеско отношение на т.нар. медийни официози към драмите човешки. Аз се гнуся от мейнстрийма в днешния български печат. Това не е журналистика. georid Re: Една молба Тъй - Фенката вече те е подпомогнала с текста и т.н. Иде реч за солово парче на Цветан /Чочо/ Владовски, записано в края на 1988-ма, ако не ме лъже паметта - доста след времената му като певец в служба на оня користен халтурник Косьо Марков /разбирай - кънтри-енд-уестърн-Ален-Мак-хайде-на-студентска-бригада-поп-рок формацията на "Тангра" от началото на 80-те/. По времето на тази песен Владовски опитваше солова кариера, като успоредно с това заиграваше някакви дуети с... Лили Иванова. Така и не успя да се наложи като солов артист, което е тъжно, защото Владовски е талантлив, а хората ще го запомнят предимно с дискусионните произведения за нашия град и виенската кифла. georid Re: Вагнер Re: PECADO ] Цитат: айде-айде... още малко ще кажеш, че сме и за затвора тия дето го правим. ............................................................................................................................... Наказателен кодекс на Република България. Раздел VII: Престъпления против интелектуалната собственост /Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г./ Чл. 172а. /Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г./ (1) /Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г./ Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева. (2) /Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г./ Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис, или радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Ще рече - за затвора сме . Но не за това идеше реч. Иде реч, че е престъпление да се слуша класика в компресиран формат. При компресия качеството неизбежно пада. В общи линии звуковият сигнал може да се представи като едноаргументна функция по времето I(t), където I е интензитета на сигнала. Тази функция е дискретна, а не непрекъсната по аргумента t. Т.е. I има стойности за избрани моменти от време. Качеството на сигнала се определя от "стъпката" по време, през която интензитета е зададен. При компресия стъпката е по-голяма, защото правиш апроксимация: от зададени последователни стойности Im1(tm1), Im2(tm2),... Imn(tmn) получаваш една стойност Im(tm) - за всеки m-ти "пакет" от по n стойности. По този начин свеждаш първоначалното Imn(tmn) до Im(tm) за всяко m=1,2,...M, като така "стягаш" сигнала от първоначално зададен с M*n стойности на I до такъв, зададен с M. Т.е. - губиш информация, следователно - качество при възпроизвеждането. Така е то с компресията, разгледана най-профанно. В резултат - компресираният звук е по-"остър". Разбира се, при слушането на рок, метъл, поп, рап, реге и т.н. това не мож' го усети отчетливо, но при класиката е вече осезаемо. Губиш богатството от трепети на инструмента. Губиш и последния остатък на аналогово очарование, който некомпресирания цифров сигнал е успял да посъхрани някак. Извод: най-добре е класика да се слуша в некомпресиран цифров формат. А още по-добре - в аналогов, от плоча. А що се отнася до Вагнер - най-добре е от плоча с изпълнения на Берлинската филхармония, записани между 1933-та и 1945-та . georid Re: Вагнер Re: 6urko Дааа... Тегли ми майната. Пак ще се срещнем ние с Пекадото - да уточним някои неща. Стоичков общува със съдия: Вагнер позира: Забелязваш ли как и двамата са се отдали - съответно жестономично и емисионно - на инферналното? Re: Братята в рока Именно. А да не говорим за The Gypsy Bros Band - шестима братя, четири сестри, най-малката от които - с годеника си, двадесет и четиримата им първи братовчеди, тримата вуйчовци, бащата и шестте му балдъзи с шестте баджанака, седемте шурея, свакото на третата доведена дъщеря и втория мъж на тъщата на бащата, заместил първия, който загинал от внезапен нож по време на една сватба. А в парчето им "Джелем, джелем, Мето, джелем" участват като special guests и двете етърви, както и втория братовчед на свекъра на първия шурей. Re: Братята в рока Ще кажа следното: Йоко Оно е най-мракобесната фигура в историята на рока. Единственото й добро дело е разпадането на The Beatles. Дедо Айк сериозно е малтретирал другарката си в живота. Но другарката му е оцеляла, а Айк е потънал в дългове и бутилки. Така му се пада. Сони загинал при странни за един рок певец обстоятелства, а именно - карайки ски. Интересно. Другарката му в живота оцеляла и продължила да записва боза след боза. Дейв Стюарт и Ани Ленъкс са като Пиер и Мария Кюри. Той я създадал, тя се прочула. На Хенсън много им здраве. Re: Дебютите, които промениха рока Има много величави дебютни албуми, излезли между 70-та и 83-та, мисля си. Бих отбелязал на първо място едноименния Van Halen - направо поразяващ дебют! Що се отнася до Металика - приемам Ride the Lightning за техен дебют. Kill 'em All е по-скоро подготовката за него. Re: Дебютите, които промениха рока Не пренебрегвам Kill 'em All - албумът е ПОЧТИ революционен - и изпитвам огромен респект към него. Да не забравяме, че по това време Металика са 19-20 годишни хлапета, а вече са на път да изнамерят бъднините на метъла. Иде реч за това, че Ride the Lightning е РЕВОЛЮЦИОННИЯ им албум - онзи, който ги прави Бащици. Същото е и с Мейдън. Едноименния им дебют си остава сред любимите ми техни тави /наред със Седмия син/ - въпреки недодяланото му продуциране и поразхвърления ентусиазъм - а може би именно заради тях. Phantom of the Opera си е направо култ. И така нататък. Но щом дойде реч за революции - The Number of the Beast е Мейдънския албум. Чуеш ли Hallowed by Thy Name - вече ти е ясно що е то завършен, истински, класически метъл. Красота! Re: Дебютите, които промениха рока Малеееееееееееееее! Какво сте направили бре, хора!? Нямаше ме има-няма десет часа и глей к'во станало - сто и кусур постинга, Методиус пак дошъл и пак си отишъл завинаги и т.н. Какво нещо е живота... Re: Буффф....Bursting Out!!! Аве Хамил! A Little Light Music е по-скоро любопитен, отколкото ценен албум. От 92-ра /или 93-та/ е и е нещо като Джетро Тъл - ънплъгд. По това време Джетро правиха акустично турне и албумът съдържа полу-акустични версии на разни парчета. Като изключим версията на Bouree, другото, мисля, не си заслужава. Но си намери Pod Pourri - четвъртата част от бокс-сета им 25 Anniversary. Това са архиви от концертни записи, правени в периода 1968-1990. Има много ценни неща там. Re: Най-любими концертни албуми Over the Hills and Far Away не е съвсем на Найтуиш. На Гари Мур е, а Найтуиш кавърче правят. Както и да е. Найтуиш наистина са много яки на живо. Тая тяхната мадама едва ли щеше да направи оперна кариера, ама като метъл-сингърка - бива я - хем , хем . Интересно... Re: УААА...кФо ПРО4ЕТОХ ... Та значи, да охладя ентусианзма ти: Ти си станала неволна жертва на двете буквички PR. СМЕ са си правели предновогодишен PR и ти си се вързала. Така е то. Публикацията е във вестникарски брой, издаден в най-мъртвото за медиите време - между двата празника, когато почти няма новини, а страниците все пак трябва да се пълнят с нещо. И СМЕ, които имат доста добър PR, са употребили този ресурс, разбира се. Статията е в жанр "невинна репортерка разговаря с Амебата, Амебата споделя мисли, а невинната репортерка ги преразказва". Заглавието е атрактивно и подвеждащо - Чакаме АЦ/ДЦ и Бритни Спиърс през 2004 г., като отправката на последна странцица е голяма почти колкото самата статия. Ти моментално си купуваш броя и задъхано изчиташ целия текст - а тези редове са пълни с безброй жадувани неща. И така нататък. А истината е малко по-различна: след една доста успешна за СМЕ година /няколко големи концерта/ и един провал /Антракс/ Амебата е направил кратка ретроспекция на дейността си през 2003-та, показал е на аудиторията колко хладнокръвно и целенасочено работи /непрестанно следим турнетата, в преговори сме с мениджърите и т.н./ и е заявил своите бизнес-намерения за 2004-та. Всичко е много добре премерено, създаден е информационен повод за последващо медийно отразяване /ето например върлата дискусия тук/ и т.н. Сто процентов PR. Направен по класически и добре отработен модел. Все едно Николай Василев да ти обяснява какви намерения има за приватизацията на БТК или пък концесионерите на газопровода Бургас-Александруполис ти разказват какъв рай ще настане като тръгне синьото гориво. И т.н. Браво на СМЕ. А ти си мислиш, че ти говорят за АЦ/ДЦ. Ами - мисли си. Re: Рок / Метъл балади Този е уникален, истина ти казвам. Просто няма такъв фен. Когато Зико бил в казармата се издънил яко, разбира се. И го вкарали в дисципа - едно зловещо по дефиниция място. Но там Зико изпаднал в неописуем възторг, напълно неразбираем за лишените от свобода и техните пазители: навсякъде метални решетки, метални каски, метални пранги - с метален кеф изпълнило се Зиковото сърце. И така нататък. Re: Рок / Метъл балади Цитат: ---------------------------------------------------------------------------- Ми "Fade to Black" не е балада. И "One" не е. Нито пък "Self Portrait" според мен. ---------------------------------------------------------------------------- Навремето се появи една CD-пиратка - Dio: Best Ballads. И познай какво имаше вътре - The Last in Line! Та това за Self Portrait си е направо бял кахър. Но щом иде реч за пиратски дискове с балади - моят безспорен любимец е AC/DC: Best Ballads. Нали се сещаш ДиСи колко балади са записали през дългата си и напоителна кариера... Но дискът си беше пълен на max - Hell's Bells, The Razor's Edge и други такива нежни, баладични композиции. Re: Какво ви запали по метъла Когато прослушах метъл, Бритни Спиърс е била на 3 годинки. Та - идея си нямах каква разкошна музика ще започне да прави тя един ден и поради тази своя непрозоливост и с цел уплътняване на времето, започнах да се занимавам с глупости. Ще рече - записвах си разни гадни метъл групи на разни гадни касетки. Днес вече мисля по съвсем различен начин. Радвам се, че открих Бритни и нейната вселена от звуци. Re: MANOWAR Разбира се, че подредбата е много важна. От нея до голяма степен зависи възприемането на целия албум. Дори и в сборните тави хората гледат как да си подредят песните. А да не говорим за група като Меноуор, която има претенциите за концептуалност. В интерес на истината Мановарците не са предложили нещо смислено от Kings of Metal насам /изключвам концертната тава/. Струва ми се, че започват да стават пародия на самите себе си. Навремето със Сатира спорихме дали Hail to England или Kings е по-добрият албум. Този спор, разбира се, няма смисъл - и двете тави са шедьоври, неописуемо по-добри от Warriors. Re: 28 май - Jethro Tull в България! Да ти призная - изобщо не ми дреме. "Грами Академията" са пълни идиоти. Американска му работа. Наградата за Джетро е била по-скоро реверанс към цялото им творчество. Трябвало да им дадат нещо почетно - и им го дали - за хеви метъл... Както и да е. Същата е историята с Black Sabbath, които наскоро получиха Грами за Iron Man - една песничка, записана преди 33 години. Така "Грами Академията" искала да се реваншира на Бащиците, задето не ги е почела навремето. Re: 28 май - Jethro Tull в България! Въпрос на усещане. Факт: Йън Андерсън често се е съветвал с Джими Пейдж относно звука в ранните албуми на Джетро. Zep IV и Aqualung са били записвани по едно и също време в едно и също студио и Пейдж често е отскачал, за да дава акъл - относно миксирането, баланса на барабаните и как да се придаде общото, преднамерено "архаично" звучене. Справка - интервюто с Андерсън в Aqualung 25 Anniversary edition /1996/. Re: 28 май - Jethro Tull в България! Ако им беше съвременник, сега щеше да си на 50. Така че - не съжалявай. А и в онези години информация и албуми са се набавяли мнооооого трудно и малцина са били маниаците-познавачи. Откъдето странното и валидно до голяма степен и днес заключение, че Deep Purple и Uriah Heep са били групите на 70-те. Какво да се прави. Re: Обява за запознанство Така е то. На Ричи чест му прави, че е почитател на класната музика. Самият той не веднъж е изтъквал личните си предпочитания: Пол Роджърс, Крийм, Фил Линът, Маунтийн. Предполагам и че Ричи се срамува, дето Малмстийн му се пише последовател. Разбирам го. Re: Обява за запознанство Цитат: ---------------------------------------------------------------------------- А към теб отдавна питая отказ. Завесата се спусна. Зрители и актьори са по къщите си. Мандалата хлопнаха. ---------------------------------------------------------------------------- Доколкото разбирам - на мен ми е била отредена ролята на зрителя. А какво е зрителя без актьори? - като Магелан без кораб, като Суворов без армия, като Дейвид Байрън без дубльор за високите, като Цеци Красимирова без цица. И така нататък. Да ти призная - отдавна ми омръзна този номер, дето го практикуваш: "Да се запознаем, да пофлиртуваме, след това ще ти тегля една майна и гръмовно ще обявя раздялата ни". Re: Обява за запознанство Често си задавам едно питане от географско-темпераментно естество: италианците все пак са средиземноморски люде, едни такива темпераментни, горещи, емоционални и разхвърляни. И отде, аджеба, му идва на Турили на акъла да свири такива тевтонски, северни и хладни работи. Много странна група са тия Рапсъди, истина ти казвам. Re: Jethro Tull [re: ш/у/р/е/я] Така е то. Тук-там бяха залепени обикновени малки плакатчета /тип концерт в "О, Шипка!"/ - Peter Hammil featuring Nic Potter. Все едно, че се случва нещо обикновено. Направо се потресох! Но така е то. В Солун всяка вечер има спектакли на някое световно име - я рок/метъл група, я оперен певец, я балет. А ние тук - дойдоха фейлетонистите "Хелоуин" и се посрахме от възторг. Мъка, мъка... Но както е казал поета - всеки живее с радостите на своя си свят. Re: Кои са най-великите обложки на всички времена Цитат: ---------------------------------------------------------------------------- Те са коренно различни. Все едно да сравняваш музиката на Led Zeppelin и Death. ---------------------------------------------------------------------------- Между Led Zeppelin и Death има много общи неща. Да послушаме музиката; да не слушаме звука Re: Кои са най-великите обложки на всички времена? Цитат: ---------------------------------------------------------------------------- Уникален, да, ама не може (или не е искал да рисува). Дали го надминава със светлинни години. ---------------------------------------------------------------------------- Пикасо е можел да рисува и то как! - ако под "рисуване" имаш предвид чисто техническите умения. Но не е искал, било му е скучно, май. Има една доста интересна книжка, която анализира тежкия парадокс "мога да рисувам, но не ща, защото мога много повече от това да рисувам" - "Синята Брада" на Вонегът. Така е то. Така е то. Re: Кои са най-великите обложки на всички времена Технически умения, паратехнически умения, дрън-дрън. Те и "Рапсъди", да речем, имат технически умения. Е и? Навлизаме в клопката на всеобщата тема що е то изкуство и за какво се бори. Така е то. По-добре да пием по едно шербет кайве, щото още е сутрин, май. Re: Що е тва сатанизъм и има ли той почва у нас? [re: VILE] Няма сатанисти. Има позьори. Повечето от блек-групите, които развяват байряка на сатанизма, не притежават нужния интелект, взор и дълбинен поглед, за да го експонират като идеология. Е? Да се уповавам на разни непълноценни субекти от скандинавски произход, които ИЗОБЩО не разбират нещата, с които парадират? Истинският сатанизъм изисква дълбинност, съзерцание и себеотдаденост, на които малцина са способни. Re: Кои 10 албума бихте взели със себе си на необитаем остров? За необитаемия остров ще си взема: 1. кибрит 2. нож 3. брадва 4. пушка 5. брезентова палатка и две непромокаеми одеала 6. компас и бусула 7. аспирин и лейкопласт 8. здрави обуща 9. хавлия за стопаджии 10. ампула цианкалий, ако острова се окаже обитаем и местното племе слуша HammerFall Re: Кои 10 албума бихте взели със себе си на необитаем остров? Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- представяш ли си аз и Шурето да попаднем на един и същи остров. ------------------------------------------------------------------------------- Нищо не се знае, противоположностите се привличат. А и Шурето е пич. Ще преживее някак си един-два албума на Manowar и Blind Guardian. Да взема няколко галона пиячка ще е нестратегическо. Колкото и да е - все ще свърши. Затова и вземам въпросните сечива: С брадвата ще разчистя място. Ще насадя лози. С ножа ще ги подрязвам. Гроздето ще накисна в нарочно издълбан пън и ще го покрия с едно от одеалата, за да джибряса. А после с кибрита ще си наклада огън и ще се радвам на тайнството на дестилацията. И - наздраве! А за цианкалия: не го вземам за себе си. За племето го вземам. Както и пушката. Re: Кои видя класацията за китаристи? А къде е Марти Фридман в тая класация?! Аз ли съм кьорав нещо или... То бива- бива простотии, ама да сложиш Кърк Хамет на второ място, а Фридман да го няма - ей това трудно се преживява. А, да, сетих се. Това всъщност е класация на китарни дуети. И тук там по някой самотник - като Йоми например. btw, в "Стани богат" имаше въпрос "Кой основава групата Рейнбоу?". Играчката - едн a та трогателна кака - разсъждаваше върху името Ричи Блакмор: ... Блакмор... Блакмор... А! Той беше от Блак Сабат. Много Блак, много нещо. И така нататък. Re: Ах, този джаз! [re: Svil] Ами Weather Report да речем - уникална група! - властелините на фюжъна /ей с'а ще изкочи Анонимния отнякъде / - Джако Пасториъс е тръгнал от там. А като дойде реч за басисти - Маркъс Милър къса глави, кърти мифки и цепи секвои. Но той е с повече фънки-жилка. От "традиционния" джаз, каквото и да означава това - Чарли Паркър ми е любим. Има и един албум на Чарли Уотс, тъпанаря на Стоунс - A Tribute to Charlie Parker - в който Уотс свири на саксофон . Идеен опит за по-модерен прочит на Чарли Паркър. Много ме радва. Re: Ах, този джаз! [re: Svil] Намери си Jonas Hellborg/Shawn Lane/V. Selvaganesh "Good People in Times of Evil" - адски як етно фюжън. Selvaganesh направо разкъртва миФките с тая перкусия, а Hellborg е по (не)скромното ми мнение един от най-добрите басисти на всички времена. Пробвай с Chick Corea Electric Band - не смятам да те връщам все пак в зората на джаза, а и фюжъна му е майката. Re: Ах, този джаз! [re: georid] За Weather Report - отркрадна ми думиъте от устата;)макар да ги водят fusion отколкото трад.джаз и на мен са ми една от любимите групи, наред с Yellow jackets, Mezzoforte... Наскоро открих и едно адски любопитно нещо - казва се Бела Флек и е нещо средно между фюжън и...не знам какво друго..но основния инструмент е Банджо;))) мисля че и някой от Йес е взел участие в рпоекта и го препоръчвам горещо на всички любопитни хора;) Re: Ах, този джаз! [re: Svil] аз класически джаз не слушам обаче мога да те посъветвам да пробваш Return To Forever да речем,те са джаз-рок,и поне на мене хич не са ми скучни,даже напротив!Machavishnu Orchestra също къртят мифки(ама само първите им албуми!!!) Re: Megadeth... отново :)) [re: саско] Не съм ти изкарвал Фридман виновник. Но той е преди всичко фюжън китарист, при него метъла е само един от епизодите. А кой казва какво да е и какво да не е в Мегадет - ясно е. Чисто & просто Мегадет бяха поели отчетливата линия към качествения мейнстрийм - от Countdown към Risk албумите стават все по-слушаеми и от непосветените. Но изключвам всякакъв паралел с Металика - би било обидно към Мегадет. Re: Megadeth... отново :)) [re: саско] Не бих казал. Фридман е най-оригиналния безджазов фюжън китарист на 90-те. Не се сещам за някой друг, който да предлага такава поразяваща смесица от техничен метъл, етно-фюжън, пост-Джеф Бекски псевдорок и ню-ейдж. И как да наричам това според теб? Re: За Содом и рок музиката [re: Digger] Не се възмущавайте, колега Дигър! В цитирания от вас абзац Адаша Кицов се е изразил неподобаващо разбираемо - става ясно за коя група пише и горе-долу става ясно какво свири въпросната група. А от възвишен човек като Кицов това е един неочакван компромис спрямо простолюдието: обикновения читател е успял да разбере нещо от текста. Няма елитарни откровения като еди кой си "подава струна" на еди кой си. Няма и поразяваща фактология като "Стив Хоуи, записал с Yes албуми като 90125" и т.н. И така нататък. Re: W.A.S.P. [re: SaTyR] В The Complete Dictionary of W.A.S.P. Abbreviations, Second Edition, Lawless Publishing Ltd, LA 2002, са упоменати разкодировките на абревиатурата им. Някои от тях: We Are Sucking Pussies - използвана, когато групата беше в най-големия си възход /до малко след The Last Command/ We Are Stealing Potatoes - използвана, когато здравата го бяха закъсали за мангизи и Косьо Самоковеца /R.I.P./ ги обвини, че Блакито, заедно с Крис Холмс, са му откраднали три тира с доставки за Сан Диего. We All Stink Proudly - използвана по времето на водния режим в Ел Ей през жегите на август 97-ма, когато група мексикански цигани бяха отмъкнали тръбите на водопреносната мрежа. We Always Sell Parsley - използвана, когато Блаки бе хванат от папараци да продава ливански магданоз на пазара в Санта Моника. И така нататък. Re: W.A.S.P. [re: Hard rock fan] Що тъй? То и аз не отказвам в.а.с.п. от време на време, май. Обезглавените дечица управлява! Re: W.A.S.P. [re: georid] Ами ти и от Мейдън не се отказваш, но оказва се - нараняваш чувствата на фанатичните фенове - не по друга причина: въпрос на стилистика. Твоят стил управлява, но вмъквай тук таме фрази: "да не се обиждаме сега", "това е мое мнение", "вие може да не мислите така, обаче ..." и така нататък. А ти какво? - "Така е то". Re: W.A.S.P. [re: Hard rock fan] Ще гледам да се съобразявам. Нещо от този род ли трябва да е?: Това е мое мнение, да не се обиждаме сега, да не мрем в лайна, вие може да не мислите така, обаче W.A.S.P. много западнаха напоследък. Благодаря ви, че ме изслушахте. Извинявам се, ако съм засегнал някого. Не съм искал. Простете ми. Съжалявам. Просто изказвам лично мнение - може да не съм прав. Марвин Re: ЛЮБИМИ ВОКАЛИСТИ? [re: Inferno] "Негър" само брат по кожа ме нарича! Негър ли си? - виждам - не. "Афроамериканец" е за тебе Брунга. На твоя лик паток е пъстроцветен, виждам. Патокът Дисни го измисли. Дисни бял е, мързелив. Декорите му мъкнах аз! Холивуд плантация за мен е. Там бял рисува, черен черна пот пак лей. Декорите кове и мъкне. А туй е блус! Re: METALLICA [re: Si Di] Игълс с не точно една песен се отчетоха, май. Да не забравяме, че Eagles' Greatest Hits, Vol. 1 - тази неописуема колекция от умопомрачителни бози - е най-продаваната плоча в Щатите за всички времена /28 милиона /. Пък и уж се разделят, а през две години се събират за поредното прощално турне. Мъни мейкс дъ уърлд гоу раунд, дъ уърлд гоу раунд и т.н. Re: METALLICA [re: VOSTOK] Урок "Как да намалим слюноотделянето върху Металика" или "Кон Боб яде ли?" Има твърде много хора, които мразят Металика. По най-различни причини. Общото между тях е, че те са индивиди с нисък праг на толерантност към неща, които са в грубо противоречие с принципите и разбиранията им. Такива хора винаги са готови да теглят по една майна на Металика, кога небрежно, кога по-ангажиращо. Някои, като мен, са винаги готови да се изгарвят с Металика. (След като четете това, вие сте близо до мен и си имайте едно наум). И след като сте близо до мен, значи сте в този форум. Като видите в него тема, където се е разразила поредната остра полемика "за" и "против" Металика, сетете се за настоящия урок и ако темата е поизостанала назад, тъй като по нея от известно време не се пише, не я вадете напред. Не го правете само за да покажете своята вярна Любов, но и да предизвикате поредната лавина от saliva върху обекта на тази Любов. Освен ако това не е целта ви, разбира се, но тогава не четете нататък. Тъй като на всички "доводите" ви "за" Металика са почти едни и същи, помислете и как да ги разнообразите, да добавите нови. Ако смятате това за възможно. А нима за Любовта има невъзможни неща?!? Окаже ли се че все пак има - поне поочистете своите доводи от явно неработещите. Изключете от тях наизустената фраза, че опонентът ви е на по-малко години и по- глупав от вас. В повечето случаи не знаете кой стои отсреща. Може и Джеймс Хетфийлд да е. След като Тимо Толки може да се бъзика със себе си, защо Джими да не може? А и в много от случаите опонентът ви е мислещ и обосновано изрежда своите причини да не люби Металика. Вие сте тези, които казват "така е щото е така, и ти си тъп, щото не мислиш така". Изключете от своите доводи, че опонентите ви трябва да се кланят на Металика, защото "те са Металика" или заради това, което са били. Този довод е валиден за вас, но не и за опонентите ви. Те не са фанатици. Останаха ли ви доводи? Ако не са - не повтаряйте, потретвайте и почетвъртвайте гореизброените, опонентите ви вече знаят за вашата Любов с Металика, пък и някакси успяват да изразят своята омраза по много и различни начини. И накрая - отговорът на най-важния въпрос - "Кон Боб яде ли?". - Да, яде, но това си е чисто "рупане". В стил "пени се, не пени се, ке го рупам". Ени квесчънс? Re: Вапрос [re: ha ha ha] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- нека всеки посочи 1- или 2 банди, на които си е фен от всякаде. ------------------------------------------------------------------------------- Цеца Величкович! Тази змеица няма слаба песен! И след като гръмнаха Аркан тя не се остави в лепкавите прегръдки на депресията, а продължи храбро напред! Да живее Велика Сърбия! Re: Вапрос [re: SaTyR] Yes Ама това й е портрет от времената, когато Аркан обикаляше с черните си ескадрони Босна и въдворяваше ред. Затова е така усмихната и доволна. Антивокалисти Дразнят ме всякакви прекомерно високи, пищящи и нелепо звучащи вокали, ето моят антитоп: 1. Дейв Мъстейн, Megadeth (Георид да ме прощава) 2. Ози Озбърн (Форумът да ме прощава) 3. Геди Лий, Rush (Кърли да ме прощава) 4. Боби "Блиц" Елсуърт, Overkill (тук отново е Кърли) 5. Фил Колинз (на него Бог ше му прощава) 6. Джо Лин Търнър (да ме прощава Хард рок фен-ката) Последния преди да го гледам на живо как се гаври с песни на Дио не го мразех. Не обичам и прекомерно грухтящи вокали, но такива не мога да посоча поименно, щото не съм се интересувал, а и всичките са ми еднакви. Безбройните пищящи хевита - също. Първите 4-ма от антитопа ми съм ги запомнил и изброил не само поради голямата им известност, ами защото лично за мен те развалят една иначе много стойностна музика. Не ги е срам! Като им се свикне е малко по-друго, но важно е и какво впечатление ти е направил един вокалист на първо слушане, все пак. Re: Антивокалисти [re: SaTyR] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- ето моят антитоп: 1. Дейв Мъстейн, Megadeth (Георид да ме прощава) ------------------------------------------------------------------------------- Мъстейн не е просто певец. На неговия ларингс е присъщо онова звукоизвличане, което придава завършен вид на Megadeth. Лекомислено е да се пренебрегва фигура като Мъстейн, мисля. Така е то. Кой е Брунга? Едно събитие през последната седмица разбуни духовете форумски. От нищото се появи Брунга Палуун, направи фурор и сега е на път да изчезне в нищото... Брунга - туй е блус. Има много версии относно неговата самоличност, като двете най-достоверни са, че е самият Брунга Палуун (който и да е той), или че е някой форумец, подвизаващ се под друг име. И ето какво намерих из архивите във форума. На 15 декември се е регистрирал някой си karaoke_metal, за да напише само един пост, касаещ поредния брой на Про-Рок. Там за пръв път по много загадъчен начин изплува името на Брунга. Дали Караоке е Брунга? Дали Брунга не е Караоке? Мъглата май се сгъстява... Но най-интересното е, че там се упоменава, че Брунга е мъртъв! Ето въпросния постинг "Крайно съм разочарован от списанието ви!!! няма и думичка за годишнината от смъртта на великия Чък Шулдинър. Може би не знаете, но той е е измислил цял един стил в музиката, за която имате претенции да пишете! срамно е. няма и думичка за годишнината от смъртта на Кози поуъл - един много велик барабанист който сигурно пренебрегвате. но списанието Ритъм отбелязаъха кончината му както подобава! няма и думичка за годишнината от смъртта на Чарли дЖонсън - велик джаз пианист, който си отиде преди 43 години! А защо пропуснахте да отбележите годишнината от смъртта на Ти Боун Уокър който преди 63 години за първи път свири на електрическа китара? А къде ви е помена за годишнината от смъртта на Брунга Палуун - известен черен певец от края на 19-ти век, един от хората, които пренесоха негърската музика от памучните плантации в нощните клубове на Тексас и така спомогнаха по-късно да бъде открит метъла? Нищо не писахте в броя си от февруари и за годишнината от смъртта на Леонард Вон Кал - човекът който е изнесъл китарата от Испания и я е разпространил в европша - и така е допринесъл за откриването на метъла. Той е умрял на 19 февруари 1815 г. - чоно като Левски, само че 58 години преди него. Какво списание за метъл сте, след като пренедбегвате тези хора и не почитате годишнините от тяхната смърт. ами ако не бяха те - и вас нямаше да ви има" Re: Кой е Брунга? [re: sT_Sigment] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- Това е отличен материал за колонката на педиатъра, може да се събере две-в- едно (Брунга + Вон Кал). Да говоря ли с ИГ? ------------------------------------------------------------------------------- Запознах се с идеята ти, Сигменте. Нали решихме в "Колконата на педиатъра" да списваме отговори на зададени от читателя питания? Въпросната тема не става, уви. Така е то. Очевидно е, струва ми се, че Шълдинър, Поуел, Ти Боун Уокър и Чарли Джонсън са реални фигури, макар и покойници /R.I.P.!/. Оказа се, че и въпросният Леонард Вон Кал /добър избор, г-н глав. ред. / е съществувал. Намерих го в allmusic.com. Вон Кал бил някакъв австроунгарски поданник, който във времената на залез на Виенския класицизъм започнал да свири на испанска акустична китара насред столицата на Империята. Браво на него. Но не открих никакъв Брунга Палуун. Търсих го в allmusic, в UBL и в онази соц- книжка "Дяволската музика", посветена на блуса. Както и да е. И доколкото сами бяхме решили да се вземаме за мезе с въпросния постинг, то сега някой е решил нас да ни взема за мезе. С твоите камъни по твоята глава. И така нататък. Ако СаТиРа е хванал IP-то на Брунга, то може да му се забрани достъп до форума. Нали по тази причина бяха забранени анонимните постинги - за да се спре достъпа на умишлени провокатори, досадници и пр. Ще се консултирам с Кърли и СаТиРа дали е удачна такава мярка в случая. А за "Колонката на педиатъра" - аз си минах реда . Сега някой друг да му мисли. Re: Кой е Брунга? [re: georid] Геориде, ти просто се страхуваш от безобидния Брунга, просто не виждам друга причина поради, която за първи път да казваш това нещо "може да му се забрани достъп до форума" Re: Кой е Брунга? [re: Inferno] Не го казвам за първи път. Мярката "забрана на достъп" е била обсъждана неведнъж за различни посетители, които по една или друга причина се държат провокативно или напускат териториите на пределно поносимия, дори и за рокаджийското ухо, език. Както и да е. Що се отнася до бъзиците - устойчив съм на тях, струва ми се. Анонимният често ме бъзика, и то с известна доза лежерно високомерие, а не тъй еднопластово както Брунга. Хамил си е позволявал чист сарказъм, а Методиус, както знаеш, дори е събуждал гневните реакции на скромната ми персона. Сторм Уориъра пък ме прати да мра в лайна. И т.н. За Кърсито да не говорим - той е феномен от съвсем друг порядък . Но нали такава е идеята на дискусионните общества - да има разнообразяващ екшън от време на време. Така е то. И сега какво? Да се правим на ощипани моми ли? Re: Да помогнем на СМЕ в избора на групи [re: Туфата] Изобщо няма да се учудя. Предполагам, че е по-изгодно да си поръчаш Uriah Heep да ти свирят на сватбата, отколкото Иво Папазов да поръчаш. Много са западнали горките - гледах им тур-листата за тази година - горе-долу по села и паланки ще свирят. Както и да е. Re: Да помогнем на СМЕ в избора на групи [re: Туфата] Uriah са фундаментална в упорството си група. Не съм и предполагал, че някой, обявен за рок класик, би се подложил на това дълголетно унижение, което те практикуват с умопомрачително упорство. Така е то. Re: Да помогнем на СМЕ в избора на групи [re: ш/у/р/е/я] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- мик бокс така и не се научи да свири на китара...вземи му уа-уа педала и той ще се чуди кво да прави с инструмента който държи в ръцете си... ------------------------------------------------------------------------------- Както правилно бе отбелязал, Шуре - Бокс е най-добрия сред най-слабите китаристи. Но да не ти разправям какъв трус споходи незрялата ми още душевност, когато през 88-ма го гледах да свири на живо. Бре, виках си - тоя как ги дърпа жиците! Само Пеци Гюзелев бях виждал до този момент... Разбираемо е било възхищението ми, мисля. Както и да е. Аз вас! Няма да обяснявам защо заключих форума. Досега в много други случаи и по други поводи са ми се изприщвали пръстите да обяснявам, или пък да пояснявам защо не съм направил еди-какво-си. Обяснява се на хора, които се предполага че може нещо да разберат. В този случай съм сигурен, че тези които ще разберат, ще го разберат и без да обяснявам, а тези, които не - колкото и да обяснявам, няма да разберат. Това е временна мярка за поохлаждане на "страстите". Като му дойде времето - ще я отменя. Надявам се да не се налага да прибягвам повече до нея, макар да имам лошото предчуствие че няма да е така. Re: Аз вас! [re: SaTyR] Защо се случи това. Определено аз като модератор и един от хората с най-много постинги във форума, имам немалък принос за създалото се положение. Тъй като съм пълнолетен и съзнателен гражданин - нося си отговорността. В последната половин година често при срещи с други про-роци съм понасял и критики за размиването на съдържанието на форума, за прекаления чат и офтопик в него. Винаги съм заставал на позицията, че нещата трябва да се оставят да се развиват по естествен път с минимална намеса. Че ако на посетителите на форума не им се говори за музика, а за футбол - могат да си говорят за футбол. Твърдял съм и продължавам да твърдя, че това прави форума по-истински, по-пълноценен, по- интересен, и въобще по- и най-. Така беше. До скоро с всичките му караници, шеги, дори обиди, но и много ценна информация и обсъждания, този форум беше култово място за почти всеки един от нас. Случи се така, обаче, че стигнахме до една критична точка. Точка, в която аз се запитах дали съм бил прав, изказвайки горните твърдения пред колегите си. Точка, в която си дадох сметка, че ако оставим да бъде премината по "естествен" път, нещата вече ще излязат извън контрол, форумът ще се превърне в битпазар и нещата никога няма да бъдат като преди. Затова прибегнах до временно замразяване на темите. Това беше време за размисъл и време за промени. Обсъждан бе и вариант "format c:". (Спокойно, засега до него няма да се прибягва). Той винаги е възможен и лесноизпълним. Но нека заедно се опитаме да направим по-трудното - да запазим неповторимата и култова атмосфера на форума, такава каквато беше до скоро. Ако за някого е трудно - насреща сме да му помогнем. Да започнем на чисто. Ако не сте разбрали - форумът вече е отворен. Старите теми са заключени, но можете да откривате нови. Но по-внимателно. P. S. Благодаря на всички, които в краткотрайния ледников период се поинтересуваха за съдбата на форума и изпратиха съболезнователни телеграми и ценни идеи. Re: Като сме тръгнали :) [re: ViolentBeauty] Татоировка нямам, но имам две татуировки: 1. На дясното рамо - една русалка, която свири на седемструнен Ибанец. Направи ми я Бончо-Ибанеца, когато бяхме в кашишкото поделение в Добрич. Под татуто пише "Мария куфее, Ибанецът управлява!". Текстът не беше "избродиран" от Бончо- Ибанеца, а от Любо-Калиграфа - ротния писар-връзкар, който по-късно изпадна в депресия и не успя да започне работа като криейтив-асистент в рекламна агенция, както винаги си беше мечтал. 2. На корема, точно над пъпа - змия, която се е извила около грифа на седемструнен Ибанец. Познай дали ми я направи Бончо-Ибанеца. Текстът под татуто е "Змията се вие, Ибанецът управлява!" Него си го избродирах сам, след като ни заведоха на баня. И така нататък. Re: Киното в музиката [re: Гибелен Град] Той Толкин може да претендира за бащица на половината рок- и метъл-групи, битували някога по таз грешна земя. Сещам се за Blind Guardian, Rhapsody и целия неизброим фентъзи-метъл кръжок, който ни представя своите музикални комикси, базирани върху или вдъховени от Толкин. Сещам се за Marlillion, които са се кръстили на "Силмарилион". Сещам се и за Led Zeppelin, които често бълнуват върху разни Толкинови пасажи, например в Ramble On: Mine's a tale that can't be told, My freedom I hold dear; How years ago in days of old When magic filled the air T'was in the darkest depths of Mordor I met a girl so fair, But Gollum, and the evil one crept up And slipped away with her. И така нататък. Re: Киното в музиката [re: Svil] Аз ако бях фен на Гардиън, щях от всички писаници досега по техен адрес във форума, най-много да се обидя на определянето им като "неблек група". Карчароте, (аз държа на "ч"-то, по този въпрос май се разбрахме), как и къде виждаш ти блека след 20 години? Аз знам къде и как са били хевито и траша преди 20 години, знам и че ще ги има след още 20. Вашият блек нещо не го виждам в този времеви отрязък. Да не говорим, че вече десетките опити да го прослушам се провалят. Това си е субективно много ясно, но все пак..., все пак... Аз наистина подхождам искрено, дори наивно към тези опити... Re: Киното в музиката [re: SaTyR] Аз не се обиждам. Даже и на Георид не съм се обидил. Важното е че Гардиън са ми в сърцето. Пък че някой смята, че са Хор Бодра смяна голем праз. Метъл да става Re: Киното в музиката [re: ^bloody_mary^] Blund Guardian - това е мания, това е любов, това е вселена в музиката. Гледали те с неразбиране. Те никога няма да разберат, това което трепва в теб като чуеш началните акорди на Time what is time или The Bard`s song. Остави ги да се чудят и се потопи в твоя свят от звуци... Re: Black Sabbath Vs. Led Zeppelin [re: саско] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- няма ли достатъчно блус в цепелин ? ------------------------------------------------------------------------------- Има колкото си искаш. Но има и доста средноанглийски фолклор, келтска баладика и т.н. Ще рече - при Сабат има къде-къде повече блус. То май друго няма там. Което не им пречи да управляват! Апология на Led Zeppelin [re: georid] Уважавам Sabbath в ранните им албуми, обаче Led Zeppelin определено са много по-дълбоки и уникални като звучене. Само ако преценим широтата на хоризонта на тяхното музициране, можем да кажем, че Sabbath стилово са много по-тесни като звучене и по-предвидими като мелодика и настроение. Докато при Zeppelin в един и същ албум можем да открием толкова различни по дух композиции, толкова различни музикални посоки, които обаче винаги образуват органично цяло. Ето например Led Zeppelin III - започва с откровенно рокаджийската и нахъсана Immigrant Song, която същевременно и много изчистена и прозрачна като звук, продължава със странната смесица между средновековна баладичност, източна съзерцателност и кънтри-ритмика - Friends, после помътнения рок подсилен с мрачна бас и китарна монотонност - Celebration Day, разтерзания и разкривен от болезнени вокални изпълнения и маниакални китарни сола блус - Since I've Been Loving You ... Музиката на Zeppelin е много по-дълбока и многопластова, тя е проявление на една изконно душевна болка, която е родом от най-интимните дълбини на психеята - там където човек е най-сам, но същевременно и най при себе си, ... хем страстно обнадежден, хем маниакално отчаян, вкопчил се в собствената си болка като в любимо творение, осъзнавайки, че ако го лишат от правото на болка, ще му отнемат и собствената му личност. Когато човек слуша Zeppelin той непрекъснато пропада и се издига, привидно твърдата земя поддава и се оказва само едно покривало, което разкрива нови и нови бездни - гласът на Плант изранен и разтерзан се мъчи да се изкачи обратно, поема нови висичини, обаче китарата неумолимо го тегли отново към дълбината - и това на фона на маниакалната съдбовна ритмика на барабаните и баса. Zeppelin винаги ще бъдат първите и неповторимите, колкото и да е вярно, че the Song remains the same... Re: Black Sabbath Vs. Led Zeppelin [re: Hammill] Уффф - само плямпаш и плямпаш - празни фрази без никакви музикални познания. Пусни си пак Children Of The Grave на Black Sabath - не било тежко??? Празнодумец си ти, защо изобщо пишеш в този форум? Харесваш две-три групи - другите постоянно плюеш? За справка - в темата за Бийтълс. Едно обаче умееш - и това не е някой да те вземе насериозно. Това е да ядосваш другите. Браво. Добре че, няма повече като теб - музиката би умряла. Леле -* какво би написал ти за първия Цепелин? "Ама моля ви се - дайте ми The Temptations. Цепелин са много тежки". Моля те - не пиши повече във форума. Довиждане С настоящия постинг моя милост и другото й аз Брунга Палуун биха искали да си вземат довиждане с почитаемите форумци. Причината да се оттегля е, че не обичам социалистическия реализъм. Дълбоко вярвам, че "праведността" не е идеологическа щампа. И дълбоко не вярвам, че лозунговата саморазправа с приносителите на проблеми води до решение на самите проблеми. И така нататък. Беше ми изключително драго да си бъбрим през тези две години и нещо. На всички ви благодаря, а на онези, които съм засягал с глупостите си - поднасям извинения. Така е то. И разбира се: Long Live Rock and Roll! Re: Довиждане [re: Туфата] Георид казва довиждане заради убежденията си, а те не са глупост. НО: в голяма степен, имаш основание да ползваш и думата глупост. Пояснявам какво имам предвид: Кой ли не си е правил майтап с прогресив-рока (вкл. Георид)? Кой ли не си е правил майтап с ManOwaR (вкл. Георид)? Кой ли не се е развеселявал от тези майтапи (освен оперираните от чувство за хумор)? Толкова за майтапите. Извън майтапите се случи друго: Георид пледира за толерантност и взаимна почит във форума - и с право! Хамил пише във форума отдавна, и винаги е получавал и толерантност и уважение. Те му бяха отказани, когато той самият преустанови да ги проявява. Георид ни казва довиждане заради принципите си, но, мисля си и заради това, че отказваме да толерираме някого, който с всеки свой постинг напоследък квалифицира обичаната от всички нас музика като примитивна, ерго и ние сме примитиви. Съвсем не на майтап. Въпреки това толеранс имаше. Но всеки толеранс има и граници. Яд ме, че Георид ни напуска заради чужди гафове. Яд ме е, че Георид сметна за проява на талибанизъм отказа ни да бъдем толерантни към хора, които в последно време хулят твърде безпардонно музиката ни и не го правят на майтап. Георид, майтапът настрана, не си струва да казваш довиждане заради една глупост. Re: Довиждане [re: georid] Геориде, знам мнението ти за "талибанизма" в метъла! Само че той носи факела и тропота на неговите кубинки тътне! Взеха да се появяват все повече хора, които да нападат безпричинно и най-важното без никакви аргументи! Те дори не четат списанието, но знаят че се прави от чалгари или тъпи закостенели метълисти. С такива хора нормален диалог не може да се води и по-добре, диктатура на Satyr, отколкото да пиша 1000 постинга на хора, които си четат единствено своите мнения и се възхищават на собственото си величие! Форумът е това, което е, и ще пребъде, поне докато Satyr е модератор, а аз имам здрава клавиатура, да го подкрепям с всички копчета по нея! Да не забравяме и, че тя ми е подарък от него! Re: Довиждане [re: Progressor] Не знам дали пък на Георид не му е мъчно че неговите провокации, за които той често ми казваше "Глей къв купон става", са едно от нещата които ми създаваха най-много работа. И каквото и решение да вземех - триене, заключване или ненамеса, всички негативи оставаха у мен. Някои хора си мислят че Интернета е място, където цари анархия и всеки може да си прави каквото иска. Нещо повече - и да предявява претенции. Защо това, защо онова? Е не може. В Интернета също има механизми за управление. Този форум е поверен на моето управление и поради това че работата си за него върша в свободното си време, ще го управлявам както намеря за добре. Да, аз работя за про-РОК в свободното си време. Никой не може да ми казва какво да правя със свободното си време. Могат да бъдат отправяни пожелания и препоръки. Аз мога да ги взимам предвид или не без никакви допълнителни обяснения. Вече ми се подуха пръстите и на краката да обяснявам едно и също нещо, време е да спра, кой разбрал - разбрал. И за да ти отговоря на въпроса - мъчно ми е. Ежедневно роня крокодилски сълзи, скубя си брадата и си посипвам главата с пепел. Офтопик: разказ Супруга съм на три деца. С чувекъ сбрахме пари и купихми триустаен партамент. Една вечер звъни вратата. Звънеца чука. Отварям - НИНДЖА. И без да каже нищо, с карате в бъбреците. Дукат съ усета ми би два шамара с КРАК и един на детето в гръбначния кош! От ударната вълна отлитам на 20-30 метра. Абстрахираха децата. А чувекъ го нема. Ако общината в града не вземе спешни мерки, ще се самуубеся или ще изчезна безкрайно. Разказ на циганка след акция на НСБОП в Пазарджик Re: Да споделя [re: georid] Търсенето на смисъл е процес, тръгнал от неуюта на безсмислието; безсмислието е терзание, присъствие. Да, блусът е примитивен; метълът е прогеричен, 'дете на старата възраст', или: 'хипофизно старо джудже', по западноеверопейски цивилизиран блус. Метълът е вече поза, блусът: все още не... Е т'ва позьорското, западноевропейски шовинистичното е същественото при метъла, рифът е негов (жанров) носител. Метълът не заимства от блуса тръпката, а структурата... Интелектуалното също е в западноевропейската традиция, но в отчуждение, в субект-обектно отнасяне. Ето този е проблемът: интелектуално или не*. (В строгостта си, шовинистичното дори не е традиция, то не е под условието на сукцесивността. Ако на метъла се погледне, той веднага бива оттласнат към сукцесивното и елементаризиран от анализа, бива сведен до 'детска песничка'. Същински, метълът е еуфорията на звученето.) --------------------------------------- (*)- Не само мисленето говори; говори и безсмислието, неговият говор е по- изконен... Ето, в случая говоря аз, безсмислието. Т.е.: интелигентността, в противостоене на интелектуалното, е мисловен говор, но от името на безсмислието; а не слово, не затворена съждителност (последната: макар и хитроумно мимикрирала във формата на диалектика). Интелигентността е способността за съждение; не нечия способност, а Способността. Ето как зад жанровото зацикляне се спотайва действителното развитие, мистичното, континуалното; то не е вътреизказно, а изстъпва подизказно; вътреизказното, поелементното, партитурното, членоразделното развитие е имитативно (т.нар. прогресив). При метъла не жанрът важи. Добър ден и честит 50-годишен юбилей! Другарки и другари, Едномесечния ми форумски траур приключи и редно е онова "довиждане" да бъде последвано от "добър ден". Та, добър ден! Намирам за редно да споделя с вас неописуемата си радост от светлия юбилей, който ни споходи съвсем наскоро, а именно: Рокът навърши 50 години! Нека да му е честито. Рожденият ден беше на 12 април - дата, известна повече като Деня на космонавтиката и нарочена за такава във връзка с една постъпка на младия любител на водката, летеца-изпитател Юрий Гагарин, понастоящем покойник. А именно - с неговата орбитална разходка на борда на "Восток-1". Както и да е. Злите езици твърдят, че няколко дни преди Гагарин е трябвало да излети Алън Шепърд - представител на конкурентната организация НАСА. Но Шепърд настинал, разсополявил се и полетът му бил отложен. И така Световният империализъм не успял да се сдобие с първия космонавт в историята и пагубно се изложил, предоставяйки тази възможност на великия Съветски съюз. И така нататък. През 1968-ма Гагарин изчезнал мистериозно при изпитание на нов модел изтребител. Според някои източници той не е загинал геройски, а е отвлечен от извънземни. Стават такива работи. Според други източници той пак не е загинал геройски, а е прибран от КГБ на сигурно място - в лудница - за да не излага великия Съветски съюз по разни междудържавни визити, приеми и обикновени запои. Гагарин се бил опиянил от славата си, поддържал това опиянение и с огромни количества "Московская", та било редно да го скрият. Жив е той, жив е! Източници - какво да ги правиш. А щом Гагарин е жив, той със сигурност си прави компания с Елвис Пресли, който, както знаем, според някои източници също е жив. Та да си дойдем на думата: На същия този 12 април, но през 1954-та, умерено зализания чичко Бил Хейли записал триминутната песничка Rock around the Clock. До този момент умерено зализания чичко Бил Хейли бил полуизвестен кънтри певец или нещо такова. И идея си нямал какви ги върши. А той свършил следното: дал началото на рока. Браво на него! Година по-късно радиоводещият Алън Фрийд започнал да върти непрестанно Rock around the Clock, песента се прославила и се заредила една безкрайна поредица от рокендролчета. И народът пощурял. И така започнало всичко. И вече 50 години рокът расте, но не старее, развива се, втвърдява се, разклонява се, но нема да умре! Нема! Да пием, другарки и другари, за 50-годишния юбилей на рока! Наздраве! Long Live! We Rock! и прочие. Re: Добър ден и честит 50-годишен юбилей! [re: edgecrusher] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- Според трети източници той изобщо не е летял в Космоса,а снимките са правени в специално импровизирано студио.И понеже е бил на крачка да си признае тук и таме какво всъщност е станало, се е наложило да изчезне мистериозно при изпитанието на онзи самолет... източници ,какво да ги правиш! ------------------------------------------------------------------------------- Анджък. То и за лунната мисия на Армстронг и Олдрин тъй разправят - че я нащракали в студио. А пък Армстронг и Олдрин, казват, не можели да се дишат взаимно, щото Армстронг стъпил първи, а Олдрин - подир него. И следователно - по-малко слава го споходила. Та и затуй Олдрин обичал да казва: "Армстронг стъпи първи на Луната, но пък аз бях първия, който се изпика там. Целият свят гледаше, а никой не разбра какво става". Да се изпикаеш на Луната си е приключение, струва ми се. Но да не се отклоняваме от темата: Аре да го бъде рока и наздраве! Re: Най-якото соло на Джон Лорд!!! [re: stargazer] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- Кое е няй- якото соло на Джон Лорд форевър??? ------------------------------------------------------------------------------- Мерхаба! Правилният въпрос е, струва ми се, "Къде Джон Лорд имитира най-добре Кийт Емерсън?" ------------------------------------------------------------------------------- плюс "Black Night" от незабравиния лайф "Made in Japan" от 1972 година!!! ------------------------------------------------------------------------------- Да не би да имаш предвид Black Night от незабравимия бонус диск към незабравимото ремастерирано издание на концерта от незабравимата 2001-ва? Щото в Made in Japan няма такава песен Както и да е. Re: Най-якото соло на Джон Лорд!!! [re: stargazer] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- единствената заслуга на Кийт Емерсън към световната музика е, че е работил заедно с великия Кози Пауъл. Иначе не може да се хване на счупения нокът на малкия пръст на крака на Джон Лорд!!! лично мнение, не се газирай! ------------------------------------------------------------------------------- Не се газирам. Процесът на автогазиране не ми е свойствен, намирам за редно да споделя. Редно е и да се отбележи, че откакто Кози Поуел погина в онази злощастна мотоциклетна драма, Кийт Емерсън не е записвал албум. Сигурно е осъзнал, че няма какво вече да допринесе към световната музика. Лорд е най-великия! Лорд е най-великия! Йе! Йе! Re: Рок-тираните [re: Methodius_pre_2] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- допускам и за Malcolm Young... ------------------------------------------------------------------------------- Прозорливо допускане, струва ми се. Уж Ангъс е вожда там, но не е вожда там. Малкълм пише рифовете, той казва къде да е солото на братчето и колко да е дълго, той уволнява и назначава барабанистите, той е подбрал резливия Джонсън за певец, той подрежда песните в албумите и т.н. Тирани, тирани... А! Трент Резнър. Тирани, тирани... А! Глен Типтън. Уж са брадърс с Кей Кей и уж на Йън Хил е групата, ама не са брадърс и не е на Хил групата. И виж го каква песничка е изкомпозирал, макар и на Халфорд да са стихчетата: Behold 'tis I the commander Whose grip controls you all Resist me not, surrender I'll no compassion call Tyrant - Capture of humanity Tyrant - Conqueror of all Tyrant - Hideous destructor Tyrant - Every man shall fall Re: Рок-тираните [re: georid] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- Малкълм пише рифовете, той казва къде да е солото на братчето и колко да е дълго... ------------------------------------------------------------------------------- Толкова по-зле за него - няма нищо по-скучно от структура на AC/DC песен, както и неизменното изсилване да бъде прескочена психологическата бариера от 3 мин Re: Рок-тираните [re: Methodius_pre_2] Онова мом4енце,дето му се иска да пее като Пол Стенли,и се мисли за Господ, Едгай -хер Самет, Николо Коцев,Алис Купър,Джийн Симънс,Пол Стенли,Хер Ангелрипер ,Роб Флин,Блеки Лоулес,Ейврил Лавин(ха-ха),Дани Филт,Джон Бонджоуви...има доста.Боб Езрин примерно.Копеленцето мразило Ейс навремето,4е играел карти в студиото,и не бил достатъ4но сериозен за записите на ESTROYER.Роджър Уотърс и той е един...Примери колкото иска6. Re: Простите и ясни текстове в метъла [re: Маймунавт] Простите и ясни текстове? Ами ето: S.O.D. - The Ballad of Jimi Hendrix "...he's dead." Толкоз. Били Милано. Любимият ми поет. Re: Най-любимият ви албум от 70-те ! [re: ш/у/р/е/я] Грешка, Шуре! Мани ги тия пънкари! Албумът на 70-те е ЛИЛИ ИВАНОВА & АСЕН ГАРГОВ - ЗАКЛИНАНИЕ '78 Т О Ч К А ! ! ! Re: Най-любимият ви албум от 70-те ! [re: georid] Не можеш да напъхаш творбите на Лили от който и да е неин период в клишета като "Най-любимият ви албум от 60/70/80/90-те" Тя твори извън 4-тото измерение (или дори въпреки него ! ). Нейните албуми винаги са НАЙ-ЛЮБИМИТЕ АЛБУМИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!! Те не се обсъждат! Те се приемат безапелационно! ПП:Аве тоя Асен ГаргоФФ кво стана с него вее? Чакам да пуснете нещо за него в "Бащите на рока", а вие ме занимавате с Пейдж и Блякмур! Аман от тез двамцата! Re: Най-любимият ви албум от 70-те ! [re: ш/у/р/е/я] Цитат: ------------------------------------------------------------------------------- ПП:Аве тоя Асен ГаргоФФ кво стана с него вее? Чакам да пуснете нещо за него в "Бащите на рока", а вие ме занимавате с Пейдж и Блякмур! Аман от тез двамцата! ------------------------------------------------------------------------------- Гаргофф аранжира. Така е то. Простите - композират. Патилите - аранжират. \_shureя_/ Re: леле мале леле Богар се уплаши много [Re: Богар ] от що са упуаши уа? не съ бой, и без т`ва победата на комунизма в световен мащаб е неизбежна! не питай за кого бумти е залпът на "Аврора", той бумти за теб!